«Да се решиш да имаш дете, това означава да позволиш на сърцето си да се разхожда извън тялото»

Имало едно време …

… двама младежи:

Татко

и Мама

Запознали се едно лято, след голям порой, в гората, близо до блатото.

Там край топлия лагерен огън

където цяла нощ пяли песни и се смяли.

Били много безгрижни

обичали да пътуват

да изкачват планини

да гонят залеза

да посрещат слънцето

да спят на палатка

да ходят „на лов“

и на концерти

Обичали се много (и още се обичат)

и макар понякога да имали търкания и сътресения

да се инатели като магарета

накрая винаги Любовта побеждавала

Скоро след концерта на Мадона

и веднага след като майка ти ходи в Белене и яде щука

те разбраха, че ти скоро ще се появиш

Бяха безкрайно щастливи

купиха си най-голямата елха за Коледа

официално станаха семейство

и те зачакаха с нетърпение

Ходиха при най-добрия доктор, естествено! – д-р Марио Давидков

И двамата плакаха когато за първи път чуха сърчицето ти да бие.

Отначало ти беше съвсем мъничка, малка точица

После се превърна в най сладката „цвъцка приплесната“

Постепенно растеше в коремчето на мама и заприлича на себе си.

Заедно с теб растеше и корема на мама.

Отначало си беше същия

После стана сладка топчица

Мама започна да се задъхва и уморява бързо

Но мислеше, че е прекрасно да си бременна и че е най-красивата бъдеща мама

Докато изведнъж заприлича на балон

Роди се! В един прекрасен пролетен ден

Дойде на бял свят и със силен вик съобщи на всички, че си вече тук и дишаш

И след като те видяхме за първи път

вече нищо друго нямаше значение ….