«Да се решиш да имаш дете, това означава да позволиш на сърцето си да се разхожда извън тялото»

Седми месец

  • Бебетата наддават около 300-500гр.
  • Могат да прехвърлят вещ от една ръка в друга.
  • Повечето бебета могат да седят без чужда помощ.
  • Някои бебета започват да пълзят.
  • Бебето вече може да разпознава името си.
  • Гледа с подозрение непознати, може и да започне да се страхува от тях.
  • Смее се с глас и издава гърлени звуци.
  • Започва да бърбори и да изрича срички.
  • Първото зъбче вероятно ще се покаже.

Движение – крачетата вече могат да поемат част от тежестта на тялото. Бебето открива удоволствието от подскачането, когато го придържате под мишниците. Когато е оставено по корем, се опитва да седне, като се подпира на ръчичките. Открива, че може да се люлее на ръце и крака, когато е оставено по корем.

Хваща игачки – бебето вече се заиграва с играчки, като ги прехвърля от една ръка в друга, взема ги само, разглежда ги, хвърля ги. Поставете го седнало или по корем и сложете пред него играчка, до която да достигне само. Макар и с негодуване и дори плач, детето само намира начин да се добере до играчката, като пълзи, протяга се, влачи се по корем или се преобръща по гръб и се търкаля.

Пълзенето – то не е еднакво за всички деца. Някои бебета се опитват да пълзят още на пет месеца, други без никакви опити, се научават да го правят, а трети изобщо не опитват, а на по-късен етап започват да стъпват и да се учат да ходят. Обичайно пълзенето започва около 8 месец. Всяко дете си има свои предпочитания в това отношение и ако бебето ви не желае да пълзи, не бива да се притеснявате.

Какво може да прави бебето?
Започва да разбира, че предметът, който не вижда, продължава да съществува, затова когато скриеш играчката му, се опитва да я намери; различава близки и далечни предмети. Цветното зрение е напълно развито; имитира физически действия, ако са в репертоара му. Съпротивлява се; закача се (начало на хумора). Малчуганът играе с гласните; продуцира няколко звука на един дъх; слуша говора на другите. Детето може да различава типа емоция само от тона на гласа ти и да заплаче, ако говориш ядосано. Използва кашляне и сумтене, за да привлече вниманието.

Как комуникира бебето?
Малкото се натъжава и плаши, когато го оставиш, дори и да е за кратко и изразява това с негодувание и плач. Със сигурност ще се почувства по-добре, като се върнеш. Това е период, който отминава с времето и е част от развитието на детето. Но внимавай, веднъж като разбере, че с плач може да привлича вниманието ти трудно ще се отървеш. Възможно е да започнат да го плашат неща, които преди не са, но и това е нормално. Ако например се стресне от тъмното, от някой непознат или дори от някой роднина, не се тревожи. Просто го гушни и го успокой. Обясни му, че всичко ще бъде наред. Уплахата е естествен инстинкт, който означава, че малкото се развива и макар първосигнално мисли за безопасността си. Малкото вече знае кои са неговите играчки. Няма да е никак доволно, ако някой ги взима и размества.

Как да подпомогнеш развитието на детето?
Чети му. Показвай му картинките, докато му разказваш за тях;
сложи леко топче на поставката пред детското му столче и го научи как да го духне, за да се търкаля. Помогни му да опознае частите на тялото си, като ги сочиш и ги наричаш с имената им, макар че то няма да може да ги казва известно време. Играй си на криеница с детето. Питай го: „Къде е (името на някой)?” и му подскажи да се опита да го намери с поглед. Разглеждай заедно с малкото списания и книжки с картинки. Показвай му картинките и изговаряй какво има там. Кажи: „Виж котето!” или „Погледни цветето!”. Питай понякога и: „Какво е това?” и изчаквай няколко секунди преди да му кажеш. Скоро и то ще може да ти отговаря. Стройте заедно кули с кубчета или играчки. Играйте си на „Тоооолкова голям!” – показвай му как да вдига ръцете над главата си и казвай: „Толкова голям”.  Дай му възможност да помирише безопасни неща, например храни, цветя, подправки. После му съобщавай как миришат. Помогни му да научи и защо някои неща са опасни. Ако се доближи до печката или радиатора – кажи: „Пари!” и го дръпни настрани. Ако хване някоя обувка и предположиш, че се кани да си я сложи в устата, кажи веднага: „Ууу… не е вкусно” и я махни. Дай му да подраска на бял лист с безвредни пастели например. Това ще му помогне да започне да се учи да пише.

Как да предпазиш бебето от неприятни инциденти?
Започни с обезопасяване на кухнята. Така ще сведеш до минимум например опасността от изгаряне с гореща течност. Създай си навик, когато готвиш да обръщаш дръжките на тиганите към средата на печката. В никакъв случай не оставяй черпаци или каквото и да е да се подава над края на печката. Добре е да провериш и копчетата на телевизора и стереоуредбата – да не би някое да се измъква. За малкото те изглеждат доста “апетитни”, така че опасността от задавяне с тях не е за подценяване. Провери за колички, кресла и маси с колелца, както и настолни лампи и аквариума, които могат да бъдат издърпани, съборени или прекатурени. Добре е да преместиш и матрачето на бебешкото му легло в най-ниската позиция, така че да не може да падне и да не може да се покатери по решетката на леглото. Дръж и вещите си прибрани, така че да не падне върху тях или да не ги погълне. Можеш да поставиш и предпазващи уплътнения по острите ъгли на мебелите. Дръж вратата на банята затворена, така че малчуганът да не може  да си играе например в тоалетната чиния или пък да докопа самобръсначката на татко си.
Провери играчките му. Виж дали не са счупени и дали нямат остри ръбове или части, с които да наранят малкото. Ако има плюшени животни или кукли с очи или носове от бутони, провери дали не са се отхлабили. Не забравяй, че детето може да ги откъсне и глътне; с тях може лесно да се задави. Не се изкушавай да храниш детето с твърди храни, които се ронят, като например крекери от грахам. Хапчетата, почистващите средства, гримовете и растенията са опасни-сложи ги на недостъпни за мъника места. Ако се притесняваш, че бебето е погълнало нещо, не се колебай да потърсиш медицинска помощ. Добре е да имаш медицински въглен в домашната аптечка.

Николета:


От 5760гр. на 6300гр. -540гр. Доста динамичен месец. Видя сняг за първи път, пипна го и го опита, забавлява се. Кима с глава, когато е съгласна и за поздрав, казва „та-та-та”, „да-да-да”, научи се да цъка с език и да кашля за закачка и когато иска внимание, „хвърчи” и затова е Николет-Самолет. Забавлява се много като я сложа на бънджито, пищи от удоволствие. Люляхме се и на люлка. На 29.12 игра степ за първи път, как успява да си мърда толкова бързо крачетата! Започна от време на време да пие вода по малко (макс. 30 мл.). Започнахме годината с падане: на 01.01.2011г. я оставих за минутка на леглото необезопасена и резултата беше цицинка на челото и рев. На 06 януари я сложих в паяка-в момента в който допря земята и хукна, първата й цел бяха цветята ми. Венците доста я сърбят. На 07 януари я кърмих за последно; същия ден чукна и първото зъбче-долен десен резец. Тези дни забелязах и че вече не повръща! Махнахме наклона на леглото й. Коремчето започна да се регулира – ака самичка. Сложих я на гърне-ака, викаме браво. Но понеже е мъничка, на третия път като я сложих, хлътна, стресна се и се налага за сега да спрем с опитите да се учим на гърне. Когато я сложа да се подпре на леглото, седи права сама без да я държа. Вече стабилно седи седнала.

За захранването: Освен вече въведените тиква, картоф, круша, елда и ориз, този месец яде и: от зеленчуците-морков, тиквичка; от плодовете-синя слива (на Gerber естествено), ябълка, включително и сурова, банан; меса-пуешко и заешко. На обед ядем зеленчуково/месно пюре, за следобедна закуска-каша с плод. Средното количество е 130-180гр. пюре/каша и около 370-500 мл. мляко на ден. С две думи-доволна съм! Храненията са 9ч.-12ч.-15ч.-18ч.-21ч.-24ч.

При педиатъра: Сменяме д-р Лозанова, много далече ни идва. При д-р Желева на 10.12.2010г. (като за 7ми месец): 5680 кг., 64.5 см., 42 см. глава, здрави сме.