«Да се решиш да имаш дете, това означава да позволиш на сърцето си да се разхожда извън тялото»

Единадесети месец

– Детето се опитва да стои изправено без да се подпира никъде.
– Опитва се да ходи само или хванато за ръката на възрастен.
– Разбира прости указания или забрани.
– Вече проявява интерес към книжки.
– Имитира звуци на животни.
– Харесва му да си играе до други деца.

Характер – детето вече ясно разбира някои забрани, което не означава, че им се подчинява. Напротив, вече започва да опитва да прави нещата, които силно го интересуват. Някои родители смятат, че това е инат и проява на характер, но любопитството в детето и желанието му да изследва е по-силно от желанието му да слуша предупрежденията ви, затова от вас се очаква да го защитите и да го научите как да постъпва. За да не върши поразии, не се карайте на малкия изследовател, а му показвайте кое е правилно да направи. Ако ударя или подритва домашния ви любимец, покажете му как да го гали и обяснете нежно, че не трябва да го удря. Ако ви се струва, че по цял ден се налага да използвате думата „Не“, по-добре реорганизирайте предметите вкъщи, така че детето да може да пипа навсякъде и да се чувства свободно, вместо да е заобиколено от забранени неща, към които е привлечено постоянно.

Какво може да прави бебето?
Твоето малко съкровище вече стои право самичко. За да се изправи се избутва и така застава в права позиция. Можеш да му помогнеш и заедно да се качвате по стълби. Изненадващо детето успява да уцели устата си с лъжицата. Малчуганът все повече имитира теб и таткото. Свързва свойствата с предметите. Търси твоето одобрение, като едновременно с това предвижда целите и намеренията ти и се опитва да протестира. Наистина е забавно как порасналото бебче имитира ритми, лицеви изражения и др.

В този период детето е истинска малка личност, пълна с енергия и готова за пакости. Единайсетмесечното бебе трябва:
-Да е спряло да слага всичко в устата си и да не прекарва целия ден, разглеждайки някакъв предмет.
-Да се е научило как да оставя даден предмет или да го хвърля нарочно.
-Да умее да се концентрира върху една дейност по-дълго време.
-Все още да може да бъде разсейвано – казано иначе, все още да успяваш да отвличаш вниманието му и така да го накараш да спре да плаче, да се сърди или да спре да се занимава с нещо, което е опасно за него.
-Да разчита на краткотрайна памет – това ще ти позволи да му разменяш играчките, без то да забележи, че след седмица пак си му дала старите.

Как комуникира бебето?
Ако още не водиш детето на детски ясли или забавачка, сега е добър момент да започнеш – малкото ще бъде ентусиазирано да общува с деца на неговата възраст и да им подражава. Въпреки това обаче малкият човек ще продължи да се чувства като център на вселената и няма да разбира защо трябва да си споделя играчките с другите деца. Така че не очаквай твоето бебе да се спогоди идеално с другите. Макар и да се чувства добре в компанията на други деца, вашият мъник по-скоро наблюдава отстрани, може да ги имитира, да играе успоредно (но не заедно) с тях. Това е характерно за възрастта, в която детето се интересува повече от плюшената си играчка или детското си одеалце, отколкото от игри с другите деца. Полезната част на общуването на детето с другите деца е в това, че се научава да изразява чувствата си – ще те обсипва с прегръдки и целувки, когато е в настроение. Желателно е и ти да му отговориш със същото.

Говорете си с бебето – то вече разбира много от нещата, които му говорите. Имитира вашия говор и интонация. Не спира да бърбори свои си думички, които е добре да изслушвате и да се опитвате да отговаряте. Подобна комуникация може да се превърне в забавна игра. Насърчавайте бебето, като му отправяте прости заръки от рода на: „Дай ми това!“, „Хайде подай крачето, да обуем обувките!“, „Дай ми целувка!“

Детските книжки – най-накрая детето се превръща в малък читател. То с удоволствие разлиства страниците на илюстрираните страници и с интерес слуша и показва какво има на картинките.

Николета


От 6940гр. на 7260гр.-320гр. Динамичен месец със сериозни промени! Още в началото му имаше ден, в който оставена в кошарата около два часа, без прекъсване, се уражняваше да се пуска и да седи права сама докато тупне по дупе; после уражнението продължи и на килима. Започна да забелязва и да разглежда с интерес дрехите (или по-скоро картинките), които й обличам. Преживяхме първия си кървав инцидент-прехапа си устната, изцапа си даже роклята, плака много милото. Поникна й 5-то зъбче-втори горен ляв резец. Нощем е нервна. Пак текоха сополи. 21-ви април беше тежък ден за нея-още сутринта си падна на главата от леглото, после й прискрипах пръстите на вратата, изтървахме си и кухнята … Вече знае как прави патето-„па-па-па”, колата-„бръм-бръм”; души цветенцето; казва на колко години ще стане: „’на” и показва пръстче; казва „ам!” и сочи с пръст храната; след няколко дена заяпочна да сочи всичко с пръст и да вика „ам-ам” или „бау”; казва „пам-па” или „мпа” на лампата и я показва. Слезе (веднъж) сама от леглото, но не видях как. На Великден нейното яйце излезе бореца, начупи ни всичките. На 30.04.2011г. направи първите си самостоятелни крачки! На следващия ден беше някак си по-различна – по-шумна, по-палава и пак вървя. Понякога вечер е суперактивна, все едно е яла шоколад. Изпълзя от кошчето си на Кр., а след два дена се изхитри и започна първо да си хвърля нанито на нашето легло и след това и тя да идва.

Хранене: Няма голям апетит. Яде кисел с касис, с лимон, с дюля, дадох й и грозде-много й хареса, яде свинско, домат и краставица сурови. След основно хранене обича да й давам десерт-плодче, солета, хляб.. Много обича хляб.

При педиатъра: Д-р Желева на 12.04.2011г., остана мноого доволна от нас, тегло 6930гр., ръст 71,5 см., обиколка на главата 44,5 см.