Истината за дядо Коледа

Ако изобщо някога сте се съмнявали, дядо Коледа наистина съществува! (Аз дори му ходих на гости 😉 ) През годините образът му се е изменял според вкуса и културата, но в повечето случаи ние го свързваме с веселия, доброжелатетелен, пълничък човек в червен костюм, носещ чувал, пълен с подаръци. Санта Клаус е едновремено историческа личност и митологичен герой.

Негов първообраз е Свети Никола, роден около III-IV в. в гр. Патра, днешна Турция. Заживял в манастир, едва на 17 години е посветен в сановнически чин и навлиза в църковната йерария, а 30-годишен става епископ на град Мира (днес гр.Демре, Турция). Израснал в богато семейство, но от много малък останал сирак. Когато родителите му почанали той раздал фамилното богатство под формата на подаръци и пари на всички нуждаещи се, като най-щедър бил към децата и никой дори не научил какво е направил. Според легендите Свети Никола пускал торби с подаръци през комините или пък ги хвърлял през прозорците, но правел това тайно от всички, през нощта. За разлика от повечето светци, Никола умира в почит и признание на преклонна възраст. Светостта си добива не в мъченически акт, а като освещава благодатта на радостта да даваш, без никой да знае за това, без нищо да се очаква в отплата. Постепенно, през IV- V –ти век се утвърждава повсеместно традицията в почит на изключителната щедрост и благонравие на св. Никола, хората да си разменят подаръци на 6-ти Декември – деня на светеца.

Подвързия Дино


До края на Ноември всички наши посетители могат да се възползват от 30% НАМАЛЕНИЕ в нашето магазинче за ръчно направени аксесоари 🙂 Посетете ни на  My Magic Needle  и ако си харесате нещо, използвайте код за отсъпка „30OFFNOV16„.


 

В началото на XVII век холандски преселници в Северна Америка основават колонията Ню Амстердам, станала през 1664 година Нови Йорк (днес Ню Йорк). Те привнасят холандската традиция при честването на празника на Sinterklaas. Синтерклаас е известен като добродушен светец. Той е мил и мъдър старец с бяла брада, облечен в традиционната роба на бял епископ и червен митра , придружаван от помощника си. Той и неговият помощник Zwarte Piet (Black Pete) носят торба с бонбони за добрите деца. Синтерклаас язди бял кон и Zwarte Piet доставя подаръци през комина. Децата оставяли рисунки в обувките си за Синтерклаас и морков за коня му.  Холандците съкращават тяхното Sint Nicolaas до Sinterklaas, което пък бива поамериканчено на Santa Claus (за първи път в пресата през 1773 г.) и така се получава днешното Санта Клаус – Дядо Коледа. След няколко десетилетия християнското общество намира за по-уместно да приближи този „празник на децата“ към празника на детето Иисус. По този начин в християнските семейства свети Никола започва да прави обиколката си през нощта на 24 декември.

През 1822 г. един високо образован човек теолог и зъболекар от Ню Йорк на име Клемант Кларк Мур пише поемата „Посещението на свети Никола“ (A visit from St Nicholas), публикувана на 23-ти декември 1823 г., в нюйоркския вестник „Sentinel“. Приказката е подарък за децата му. В тази коледна приказка се разказва как един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, идва на шейна от Севера, дърпана от елени. Той се обрисува като дундест, жизнерадостен, засмян старец, сменя митрата на свети Никола с шапка, владишкия му жезъл – със захарна пръчка, а магарето – с осем бързи елена (Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф). На лунна светлина в дните преди Коледа, той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи. Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември. Неговото описание на Дядо Коледа е взето назаем от езическите тевтонски и норвежки легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи. Въпреки че Мур написва разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван в местния вестник, без да се посочва, кой е авторът, и от тогава многократно започва да излиза със заглавие “Нощта, преди Коледа“. Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas , става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят.

През 1841 г. във Филаделфия някой си търговец на име Паркинсон, за да привлече клиенти в магазина си, наел човек и го облякъл като Санта Клаус. Първият жив Санта Клаус седял на покрива на къщата, където се намирал магазинът, до самия комин.

През 1863 г.  празничното издание на „Харпърс Магазин“ публикували картинки на карикатуриста Томас Наст, изобразяващи Санта Клаус с огромни бакенбарди облечен от глава до пети в кожи. Томас Наст нарисувал дядо Колеча вече като симпатичен усмихнат старец, с човешки ръст, бяла брада, закръглено тяло и дрехи от червен сатен, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. В продължение на близо 30 години Наст изобразява в стотици рисунки всички аспекти на легендата за Санта Клаус. Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, който се намирал на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал, кои деца са били послушни през годината и кои – не. През 1885 година Наст официално заселва Дядо Коледа на Северния полюс чрез една рисунка, на която са изобразени две деца, разглеждащи върху карта на света маршрута на пътуването му от Северния полюс до Съединените щати, а през 1869 година излезли стиховете на Жорж Уебстер, в които посочвал, че жилището на Санта Клаус е на Северния полюс.

 

Издателят Луи Пранг разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 г. той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм. Оттогава все по-често започнали да го рисуват в червена мантия, не в кожа или мантия от друга материя.

През 1931 г. художникът Хадън Сандблъм рисува за новата рекламната кампания на „Кока-Кола“ „Санта Клаус също пие Кока-Кола“. Тук няма нищо ново в образа на добрия старец, но тъкмо тази първа глобална рекламна кампания го прави световно известен символ на празника. Освен бутилката с кока кола в този колаж няма нищо ново в образа на свети Никола, но благодарение нa обширната рекламна кампания образът на Дядо Коледа печели световна популярност. Художествения талант на Хедън Съндблом дава на Дядо Коледа човешко лице (придавайки му по този начин още повече убедителност и достъпност), издут корем, симпатично излъчване, весел вид и доброта. В продължение на близо 35 години „Кока Кола“ разпространява този портрет в пресата и по-късно в телевизията по целия свят. Представата, която имат днес децата за Дядо Коледа, е силно повлияна от този образ.

Днес домът на Дядо Коледа в Лапландия е голяма туристическа атракция. В дните преди Рождество Христово къщата е посещавана ежедневно от над 5000 души, като голяма част от хората, които идват, са от Япония и Европа. Домът на добрия старец е разположен на 8 километра извън столицата на Лапландия Рованиеми – в планината Корвантунтури. Интересно е, че името на планината Корвантунтури в превод означава „Ухо” и именно заради това децата вярвали, че Дядо Коледа може да чуе всички техни желания.

Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, а дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош. Тогава в Рованиеми пристига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт – Елеонор. Малко преди да дойде съпругата на Рузвелт на 8 километра от Рованиеми, в Корванунтури, е построена голяма дървена хижа – къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започват да продават сувенири на малкото туристи, навестяващи все още почти неизвестната област в далечната Финландия. Дестинацията обаче бързо придобива популярност. Постепенно израснало цяло селище, където има работилници за играчки, търговски център, куклен театър и ресторант . Все по-често любопитни туристи от чужбина започват да посещават покоите на Дядо Коледа непосредствено преди Рождество Христово. Това продължава до 1985 г., когато домът на белобрадия старец е напълно реконструиран и официално открит за целогодишни посещения за децата и техните родители. През 1995 г. районът е провъзгласен за „официалната столица на Дядо Коледа„.

В Рованиеми освен дома на Дядо Коледа, неговият офис и пощата, през 1996 г. е издигнат и увеселителният парк „Санта парк“. Развлекателният център може да приеме до 50 000 души в седмиците преди Рождество. Паркът представлява огромна пещера, в която са поставени въртележка, както и многобройни сергии на джуджетата с различни сувенири и украшения. Там ще видите Северните пейзажи и каляската на Санта Клаус, работилницата на Дядо Коледа и неговите помощници – елфите и гномите. Можете да участвате в приготовлението на подаръците заедно с елфите.

„Happy Christmas to all, and to all a good-night!“


Thanks! You've already liked this