Мързеливо око или амблиопия – симптоми и лечение 1

Амблиопията представлява състояние на намалено зрение – едностранно или двустранно, породено от неправилното функциониране на някой от очните мускули. Тя се разделя на органична, която е необратима и функционална, при която промените са до известна степен възвратими – в зависимост от тежестта и давността на състоянието и своевременната лекарска намеса. Очните мускули са 12 (по 6 към всяка очна ябълка), работят координирано и помагат на очите да се движат в синхрон. Когато някой от тях отслабне или започне „да дърпа” прекалено силно, се получава специфично изкривяване на окото към носа или към ухото. Този проблем засяга 3 от всеки 100 деца и е най-често срещаната причина за проблеми със зрението в ранна възраст. Намалената зрителна острота се съпътства и от намалена контрастна чувствителност.
При детето с мързеливо око, лявото и дясното око имат различно качество на зрението. Засегнатото око не се включва пълноценно в зрителния процес, поради което развитието на функцията му изостава. То вероятно изкривява или отслабва образите и зрителният нерв не може да ги предава качествено на мозъка. По този начин се нарушава обемното, триизмерно възпри ятие на зрителния обект (стереоскопия). Как става това: При нормалното зрение двете очи глеват обекта едновременно и всяко от тях изпраща изображение на мозъка. Тези две картини се наслагват в 3D-образ. Когато едното око е по-слабо от другото, двете  очи не се фокусират върху обекта едновременно. В резултат, мозъкът получава две различни изображения-по-силното око изпраща по-ясно изображение, докато изображението на слабото око е размазано, замъглено. И тъй като мозъкът не е в състояние да слее двете изображения в едно, детето се научава бързо и несъзнателно да игнорира изображението от слабото око. Така водещо става силното око, а слабото става „мързеливо“, тъй като не се използва. И ако това състоянието не се лекува, слабото или „мързеливо“ око в крайна сметка ще се развие амблиопия, или загуба на зрение. В действителност „мързелува“ самият мозък, мозъчните клетки, а не окото. Очната ябълка, е здрава и се развива нормално във времето.

Причини за развиване на „мързеливо око”

Амблиопията се преодолява успешно, като се установи първо причината и се назначи адекватно лечение. Амблиопия се развива през критичният за зрението период в ранната детска възраст. Рискови фактори се явяват преждевременното раждане, умствената изостаналост, фамилната обремененост. Всеки зрителен проблем на детето, появил се в периода от раждането до 6-годишната му възраст, може да стане причина за развиване на мързеливо око. То най-често възниква в резултат на:

- Кривогледство (страбизъм), което много често се бърка с „мързеливо око”, но е с много по-голям ъгъл на изкривяване от него. При това състояние, мозъкът, за да избегне възприемането на образа от двете очи – двойното виждане, подтиска сигнала от едното око. Това означа, че липсва съгласуваност в мозъчните структури при възприемането на образа едновременно от двете очи и възпроизвеждане на единична картина. Мозъчните структури за възприятие на образите зависят от окото, което постепенно изостава в развитието си.

- Анизометропия – състояние при което размерът на диоптъра между двете очи се различава с повече от 1.5, по-често при далекогледство, където и минимални разлики могат да причинят амблиопия, за разлика от късогледството, при което и 3 диоптъра не биха довели до промени. При тази голяма разлика при окото, което има нужда от по-големия диоптър, обикновено образът му е неясен. И мозъчната кора, която отговаря за това око, не се дразни адекватно – няма добър образ и дразнене, оттам самите клетки не се развиват добре и остават мързеливи.

- Ограничаване на зрението поради катаракта, заболяване на роговицата, птоза на клепач (паднал клепач) и др.

- Органична причина за амблиопия са заболявания на ретината и зрителния нерв.

- Наследственост. Често заболяването се наследява от деца, чиито родители също го имат. Амблиопията се унаследява и при наличие на кривогледство или съмнение за големи рефракционни аномалии.

При всеки един от тези проблеми, двете очи имат различно качество на зрението и мозъкът избира да игнорира по-слабото и да възприема сигналите само от по-силното.

Симптоми за наличие на мързеливо око

За съжаление няма видим физически дефект, който да сигнализира навреме, че детето има „мързеливо око”. Затова е препоръчително дори и да не забелязвате някакъв проблем да посетите офталмолог, когато малчугана е на около 1 годинка, а специалистите препоръчват цялостна оптометрична проверка в първите 6 месеца от живота им и отново при навършване на 3-годишна възраст, защото колкото по-рано се установи, че детето има „мързеливо око”, толкова по-успешно и по-леко ще е самото лечение.

Проблемът (леко изкривяване на едното око) се проявява от време навреме и най-често, когато малчуганът е уморен. Друга индикация е склонността му да се блъска в различни предмети разположени в половината на засегнатото око (понижена пространствена неориентираност) или да накланя главата си по странен начин, за да види, пипне или прочете нещо (затруднено виждането на триизмерните изображения), да закрива с ръка или да притваря едното си око при вглеждане в отдалечени предмети, понижена чувствителност към цветовите контрасти и понижена чувствителност към движение. Може да се появи главоболие – то е сигнал, че нещо не е наред със зрението.

Диагностика на „мързеливото око”

Ранният, пълен медицински преглед за откриване на амблиопия (или други проблеми) е важен, защото колкото по-рано се открие и се вземат мерки, толкова по-големи са шансовете за отлични резултати. Затова изследването на зрителната острота на 3-годишна възраст е абсолютно задължително.  След 9 година зрителната система на детето обикновено е напълно развита и не се променя повече (въпреки, че някои изследвания върху амблиопията показват подобрение и при деца на 12 годишна възраст). Децата трудно могат да осъзнаят и изразят наличието на проблем с очите. Затова понякога родителите разбират за проблема „мързеливо око” най-рано в училищна възраст, когато детето трябва да мине на контролен преглед или сигнализира, че не вижда добре какво е написано на дъската.

Дефектът се открива с тестове за зрителна острота, разработени за различни възрастови групи. Диагностицирането на амблиопията се базира на оценката на зрителната острота на двете очи при последователното им закриване с познатите ни таблици в офталмологичните кабинети. При проговорилите деца това не се явява проблем. В кърмаческа възраст обаче диагностичния процес е по-труден, но не е невъзможен. Тук се определя фиксиращото око или в случаите на кръстосана фиксация – позицията на превключване на фиксацията от едното към другото око. Понякога фиксация може да се извършва не с най-богатата на фоторецептори компонента – фовеята, а с друга част от ретината.Оценяват се още качеството на пространственото зрение, рефракцията (късогледство, далекогледство, астигматизъм). Почти винаги при първи преглед се налага и изследване „с капки“, за да се определи има ли малкият пациент нуждата от очила и точно колко диоптъра. Образни изследвания при съмнение за органична причина са флуоресцентната ангиография за оценка на ретината, компютърна томография, ядреномагнитен резонанс.

Лечение на „мързеливо око“

Лечението на мързеливо око има две цели: да проясни виждането и на двете очи и да се засили по-слабото око. В зависимост от възрастта и причината за развитие на мързеливо око се прилагат различни методи на лечение. Някои от тях могат да отнемат и години -  процес, който изисква много търпение и внимание от страна на родителите и на децата.

Първо се прави диагностика, за да се определи причинителят на мързеливото око. В зависимост от нея лечението може да е:

  • оклузионнa терапия (плеоптично лечение)- покриване на здравото око с превръзка или пригодени очила, постоянно или за различно дълъг период от време – един или няколко часа на ден, за да се засилят зрителните качества на мързеливото око. Очилата се носят 3 месеца и се проверява отново зрителната острота. Съществува т.нар. „рефрактивна адаптация”, при която само носенето на подходящата корекция подобрява зрителната острота на амблиопичното око. Наблюдава се най-изразено между 4-та и 12-та седмица от лечението. При повечето деца, за да се подбри зрителната острота, са необходими между 150 и 250 часа общо време на оклузия, независимо от типа на амблиопия. Много по-бързо се подобрява зрителната острота в по-ранна възраст. Режимът на оклузия се налага много по-лесно от родителите до 3-годишна възраст, когато се оформят и затвърждават навиците.Тази терапия изисква редовно проследяване от офталмолог за изключване влошаване на зрението на здравото око. Резултатите от лечението зависят от тежестта на амблиопията и възрастта на детето. То приключва след стаблизиране на зрителната острота с постепенно разреждане на периодите на закриване на окото. За съжаление след приключване на терапията е възможно рецидивиране на състоянието в 25% от случаите.
  • пенализация – чрез атропин на капки или крем, в случаите, когато детето поглежда и със здравото око или когато отказва превръзка или очила. Този метод има еднакъв ефект по отношение на крайния резултат при лечение на лека степен на амблиопия (зрителна острота между 0.6–0.8) във възрастта между 3–7 години. За съжаление атропинът има и страничен ефект – образува възли в окото и противодейства на ефективното лечение.
  • Комбинация от диоптрични лещи, призми и визуална терапия (например въртене на окото; поставяне на обект пред засегнатото око, който бавно да движим напред-назад, надолу-нагоре и по диагонал тези елементарни движения укрепват очните мускули и  спомагат да се подобри фокуса).
  • Чрез фотостимулация, когато не е желателно да се затваря здравото око. Например при деца с нистагъм – когато очите се движат бързо и ритмично, играят, движение, което не се контролира волево – не е желателно амблиопията да се лекува с оклузия поради факта, че затварянето на едното око засилва проблема и влошава зрението. В тези случаи единствено полезни са фотостимулациите.
  • Възможно е лечението да се допълва и чрез серия от упражнения със специална апаратура. От 20 години неврофизиолозите обръщат все по-голямо внимание на т.нар. perceptual learning – подобряване на определена дейност чрез редовно стимулиране и „трениране” на мозъчната кора. Ако процесът на зрително възприятие се интерпретира като предаване на информация по два канала (двете очи), при окото с амблиопия има шум, които нарушава процеса. Чрез „трениране” може да се подобри по-слабият канал, като все още не е ясно дали се намалява шумът или се подобрява предаването на информация. „Тренирането” се извършва с определени стимули (Gabor patch) на компютърен екран, като се затваря по-доброто око.
  • Видеоигри. Eксперти са създали видеоигра, която се отразява положително и активизира дейността на мързеливото око без да се закрива по-доброто око на детето. Тестовете показват, че зрителните проблеми напълно изчезват, след като детето практикува видеоиграта по два часа седмично. Във видеоиграта се появяват произволни обекти върху екрана и детето трябва да ги открива и проследява. Зрението се засилва от необходимостта играчът постоянно да бъде нащрек. Тя стимулира невроните в мозъка му, които контролират зрението. Експертите са изчислили, че 20-часова игра дава същия ефект като носенето на превръзка върху доброто око в продължение на 500 часа.

При страбизъм (кривогледство) се цели постигането на фиксация с всяко едно око поотделно, след което се пристъпва към оперативна намеса за корекция на кривогледството. Преди това тя е неуместна поради затруднената оценка на фиксациращия потенциал на амблиопичното око.

Упражнения за очите може да намерите тук и тук, и тук, и тук.

Координати на офталмолзи за гр. Варна

След като ми се наложи да търся очен лекар за гр. Варна (като всеки родител естетсвено търсех НАЙ-добрия), направих малко проучване кои са предпочитаните специалисти офталмолози. За собствено и ваше улеснение предлагам кратък списък с координати (приемам всякакви мнения, забележки и препоръки):

- доц.д-р Евгения Контрова – Тел. 052/608-053 (GSM 0887/226-780). Адрес: гр. Варна, ул. Иван Аксаков 42 – частен кабинет (вече не преглежда в Очна болница СБОБАЛ Варна)

- д-р Галина Филева и д-р Красимира ДеневаОчна клиника „Света Петка“. Тел. 052/611 130, 052/. Адрес: гр. Варна, ул. Иван Драсов № 12. Не работят по Здравна каса

- доц.д-р Гошо Митов - Очна клиника „Света Петка“. Тел. 052/611 130, 052/. Адрес: гр. Варна, ул. Иван Драсов № 12. Не работи по Здравна каса

- Д-р Пламен ХубановОчен медицински център „Св. Николай Чудотворец“. Тел. 052/630 670. Адрес: гр. Варна, ул. Никулицел 12

- дЛюбка Димова и д-р Светла НиколоваДетски очен център- ИЗГРЕВ. Тел. 052/828 186; 0887883690.Адрес: гр. Варна, ул. Балчик 5. Работи по Здравна каса

- д-р Александър Хуго ОскарСпециализирана очна клиника Визус. Тел. 02 857 69 36. Адрес: гр.София, кв. Княжево, ул. Миле Попйорданов 18. Работи по Здравната каса