Детската агресия – причини и как да се справим с нея

Между първата и третата годинка проявата на агресия от страна на детето не е признак на зла воля. Като наранява физически или емоционално, то не проявява безсърдечие, защото все още не си дава сметка, че другите също имат чувства. Това типично „антисоциално” поведение е толкова нормално, колкото и естествено, агресивното поведение е характеристика на възрастта. Детето гледа на другите деца като на предмети, които се движат и издават звуци, но така или иначе – предмети. Предмети, които могат да бъдат избутани или изблъскани; предмети, чиито играчки или храна само чакат да бъдат грабнати; предмети, които е интересно да наблюдаваш или сръгваш в ребрата, но с които е трудно да си взаимодействаш.

За войнствената природа на малчугана има множество причини:

Подвързия Дино


До края на Ноември всички наши посетители могат да се възползват от 30% НАМАЛЕНИЕ в нашето магазинче за ръчно направени аксесоари 🙂 Посетете ни на  My Magic Needle  и ако си харесате нещо, използвайте код за отсъпка „30OFFNOV16„.


 

Стремеж към независимост и идентичност. Детето пораства и се утвържадава, понякога по агресивен начин, за да се почувства по-голямо и значимо.

Чувство на безсилие. Когато не успява да контролира своето обкръжение така както му се иска, детето реагира по единствения начин, който знае (напр. ще ухапе другарчето си в стремежа си да го накара да пусне желаната играчка).

Егоцентричност и липса на съчувствие. Детето гледа на себе си като център на света и не е в състояние да мисли за другите. Повечето деца на тази възрас все още гледат на връстниците си като на предмети, с които могат да се отнасят както им отърва, а не като на равноправни същества, които също имат чувства.

Липса на контрол върху импуслите. Дори ако разбере (което става понякога около третата годинка), че като удря причинява болка, детето пак не е в състояние да се удържи да не го прави. И на вас вероятно ви се иска да зашлевите колегата, който ви вдига кръвното на работа, но заради ограниченията поставени от обществото не се поддавате на изкушението. Детето изпитва същите имуплси, когато някой го ядоса, но все още не се е научило да ги управлява.

Липса на светска шлифовка. Борбеността е характерна за човешката природа. Но социалните умения не са вродени. Те се научават чрез опита, чрез подражанието на възрастните, които им служат като модел, чрез чпробване и допускане на грешки, чрез често повтаряне на указания от другите.

Неспособност за предвиждане на последствията. Детето може и да съжалява като разплаче някое другарче, но все още няма нужната прозорливост, за да избегне този неприятен резултат, като не удря.

Липса на речеви способности. Детето все още не притежава словестни умения, неоходими за изразяване на неговите чувства, нужди или желания, или за да разясни или да се отърве от някои светски проблеми. Затова не е чудно, че прибягва често към по-физически средства на изразяване.

Любознателност: Интерес към причинно-следствените връзки. Изолираните епизоди с удари може да са просто научен обществен експеримент: „Когато ударих Р., той се разплака. Дали ще се случи същото ако ударя и Д.?“

Но! Нормалната за малките деца агресивност може да се задълбочи от външни фактори. Тяхното елиминиране или свеждане до минимум би могло да намали агресивното поведение на детето. Такива фактори са:

– Липса на сън. Например детето скоро се е отказало от следобедния си сън или пък е будувало през нощта или е заспало трудно.

– Глад. Прекалено дълги периоди между храненията или косумирането на богати на захари храни са в състояние да причинят лошо държание.

– Болест. Ако внезапно е започнало да проявява агресивност, детето може би е хванало някакъв вирус или току що се е преборило с него.

– Важна промяна в живота. Всяка новост, от нова гледачка до отсъствие на родителите, е в състояние да направи детето по-напрегнато от обикновено.

– Недостатъчно внимание. Деца, които не получават достатъчно внимание, когато са добре, често започват да се държат лошо, за да бъдат забелязани.

– Враждебно обкръжение. Сприхавостта на близките на детето-родители, гледачи, братя и сестри-могат да го направят на свой ред агресивно.

– Прекален контрол. Когато на детето не му се позволява да избира, чувството му на безсилие може да нарасне, а заедно с него – склонността към агресивност.

– Липсата на контрол. Родители, които позволяват всичко на своето дете и не поставят никакви ограничения, биха могли неумишлено да насърчат излизащото от рамките поведение, включително и агресивността.

– Проблемни родители или гледачи. Когато хората около детето страдат от депресия, злоупотребяват с алкохол, имат семейни или други проблеми, това се отразява върху нормалните родителски функции и детето може да изрази страданието си, като се държи по-нападателно.

Понякога родителите гледат на агресивността като на нещо не само нормално, но и желателно. Те смятат, че от агресивното дете ще излезе преуспяващ зрял човек. Това не винаги е така; агресивните деца обикновено не са популярни нито сред своите връстници, нито сред учителите. По-вероятно е в живота да прогресира детето, което може да се утвърди и знае как да получи каквото иска без да настъпва останалите по пръстите на краката.

Как да се справим с агресивността:

Децата не се научават сами да се правят с агресивните си инстинкти, те трябва да бъдат научени. Ето как бихте могли да им помогнете:

Поставете правила. Дайте ясно да се разбере, че използването на физическа сила по време на гняв, за разрешаване на спор или като средство за получаване на онова, което искаш, е неприемливо и че не е редно да причиняваш болка на другиго. Ще трябва да повтаряте доста пъти това послание.

Избягвайте да раздавате правосъдие с тежка ръка.   Изкусително е да издърпаш насила нежелаещия да напусне пясъчника малчуган, да го побутнеш, когато се отклонява от пътя, я вие бързате или да го напляскаш набързо, защото е сритал някое от своите другарчета, но тази тактика създава деца, чиято ръка също натежава, когато са ядосани или под влияние на стрес. Вместо това опитайте да се справяте с вашето дете твърдо и същевременно колкото се може по-меко, дори когато сте възмутени или губите търпение.

Заложете на златната среда при възпитанието. Най-агресивните малчугани обикновено имат агресивни и склонни на ди наказват родители, които ги възпитават чрез методите на физическото наказание, или родители, които изобщо не ги възпитават. Избягвайте тези крайности. Ако детето ви е агресивно, особено важно е да въведете ограничения и да определите някаква структура, като същевременно му създадете множество възможности за избор.

Обръщайте внимание на доброто поведение. Удрянето, хапането и други подобни действия понякога са призив за внимание от страна на децата, които често биват игнорирани или недооценени, когато се държат добре. Детето решило, че не му обръщат достатъчно внимание, е в състояние да стори всичко, за да го получи, включително да набие някое от другарчетата си. Обръщайте му достатъчно внимание за доброто поведение (похвали, прегръдки, усмивки) и много по-малко на лошото (само колкото да сложите край и да дадете подходящото за случая правосъдие).

Утвърдете чувствата на вашето дете. За разлика от действията, всички чувства са позволени. Дайте му да разбере, че няма нищо ллошо да се ядосаш, когато не стане на твоето или някой ти вземе играчката, но не и да удряш. Също така насърчавайте изразяването на чувствата с думи, а не с агресивни действия.

Създайте възможности за „изпускане на парата“ ( игри като бой с възглавници, барабанене с тенджери, тичане, скачане, плискане във ваната, ритане на топка и т.н.)

Определете по кое време детето ви не е „във форма“. Умореният малчуган може да се държи ирационално на каквато и възраст да е. Определете по кое време на денонощието детето е най-уморено (обикновено това е късния следобед и ранната вечер) и избягвайте да го срещате точно тогава с другарчета или да го поучавате.

Не допускайте скуката. Дете, което няма какво да прави, може да извърши големи бели. Затова преди да се отегчи и развихри, измисляйте някоя предизвикателна и нова игра.

Сведете до минимум чувството на безсилие. В голяма степен агресивното поведение на децата се дължи на усещането за безсилие. Като им помагате да научат уменията, необходими за ежедневието-общуване, обличане, игра, хранене-бихте могли да намалите не само това чувство, но и агресивността.

Успокояващи дейности. Всеки ден правете почивки (особено в периоди на по-голям стес) за гушкане, пеене, четене и други успокоителни дейности.

Давайте пример. Ако детето ви наблюдава как се справяте зряло с вашите проблеми, като използвате думми, вместо действия, компромиси вместо конфликти, то най-вероятно ще се научи да действа по същия начин. Ако пък все пак изгубите търпение, направете непременно така, че детето ви да види как признавате грешката си и се извинявате за нея.

Преценете кога да не се намествате. Някое и друго безобидно блъскане или дръпване няма да нарани никого и не изисква вашата намеса. Ако се намесите, когато няма нужда, ще лишите засегнатите деца  от придобиването на ценен обществен опит. При подобни ситуации те от опит научават  как се развиват отношенията между хората. Когато чувството на безсилие нараства по-бързо от светските умения, бихте могли да дадете урок по водене на преговори и правене на компромиси. Щом две деца се карат заради някакъв камион примерно, донесете друг камион и така и двете деца ще бъдат щастливи. Ако пък камионът е единствения в къщи, предложете им да се редуват. Откажат ли децата да направят компромис, наложете своето мнение: „Щом като не можете да се редувате, ще трябва да прибера камиона“. После продължете с някоя забавна дейност, която няма да изпускате от поглед.

Преценете кога да се намесите. Ако конфронтацията прерастне в явно  насилие (с хапане, ритане, щипане и т.н.), или стане ясно, че някой ще пострада, намесете се  и побързайте да сложите край на конфликта. Съсредоточете вниманието си върху спасяването (и ако се наложи – утешаването) на жертвата с друга активност и отведете от мястото вашето дете. Спокойно и накратко обяснете, че подобно поведение (удряне, хапане, щипане, ритане или блъскане) е недопустимо и обяснете защо („Ти причини болка на Ники като го удари“). Може да предупредите за последствита, ако поведението се повтаря многократно („Ще трябва да се приберем“), нe използвайте подобни заплахи, ако нямате намерение да ги изпълните.

Не вземайте страна. Някои родители застават неизменно до своето дете в битките му с останалите малчугани, други вземат страната на другарчето, трети пък опитват да установят кой е ударил пръв. Въпреки добрите намерения нито една от изброените позиции не е най-добра. Не е справеливо винаги да вземаш страна. А да отсъждаш чия е вината е изключително деликатна задача, тъй като и двете страни винаги се смятат за прави, а първия удар, който сте видели, може изобщо да не е бил първият. Затова, дори когато се налага да се намесите, никога не играйте ролята на съдия, защитник ии съдебен заседател. Няма значение кой е започнал разправията, от вас се иска да й сложите край.

Не започвайте и вие военни действия. Загубата на контрол е достатъчно плашеща за малкото дете, за да трябва да изтърпява и мъмрене, или още по-зле – натупване – от голяма, обичана и авторитетна фигура. Ако го принуждавате да ви слуша чрез насилие, създавате точно такъв модел, който то да следва.

Пропуснете „конското“.  Важното е детето да разбере, че е лошо да причинява болка на другите и да използва груба сила за разрешаване на конфликтите. Надали обаче ще промените поведението му, ако мърморите продължително след някое спечкване („Ти не игра никак добре.. Другарчетата ти няма да те обичат вече… Ти си толкова лош..“) или ако го наставлявате половин час преди срещата за игра („Така, не забравяй, че не трябва да блъскаш децата. Давай им играчките си. Никакво блъскане и удряне“). Всъщност подобни лекции могат да повлияят зле на детето, да увеличат вътрешния му гняв и по този начин-агресивността.

Сменете мястото. Когато отрицателното поведение се отприщи, мирът често може да бъде възстановен чрез преминаване към някоя надзиравана от родителите дейност (приготвяне на закуска, рисуване, игра в кръг) или чрез насочване вниманието на двете страни в друга посока.

Не изпускайте от поглед, защото дори и най-добре държащите се деца понякога прибягват към физическа разправа с другарчетата си.

По материали от книгата на А. Айзенберг, Х. Е. Мъркоф и С. Е. Хатауей

“What to expect the toddler years”

Thanks! You've already liked this
No comments