Разчитане на лабораторни резултати

Независимо дали изследванията са назначени профилактично или във връзка с някакво неразположение или заболяване, всеки от нас се е сблъсквал с проблема разчитане на лабораторните си резултати, особено ако забележи някой показател, който е извън нормата.

Най-общо казано Пълната кръвна картина представлява изследване, което дава информация за вида и броя на кръвните клетки. При ПКК се изследват белите кръвни клетки (неутрофили, лимфоцити, моноцити, еозинофили и базофили), червените кръвни клетки, стойностите на хематокрита и хемоглобина и тромбоцитите. Пълната кръвна картина може да бъде назначена при поява на най-различни симптоми за откриване на състояния и заболявания. Те могат да включват анемия, инфекция, заболявания на кръвта, изследване преди хирургични манипулации, полицитемия, откриване на отклонения от съответните кръвни клетки (например при алергия се увеличава нивото на еозинофилите) и други.

Подвързия Дино


До края на Ноември всички наши посетители могат да се възползват от 30% НАМАЛЕНИЕ в нашето магазинче за ръчно направени аксесоари 🙂 Посетете ни на  My Magic Needle  и ако си харесате нещо, използвайте код за отсъпка „30OFFNOV16„.


 

Изследването на урина се прави с цел установяване на нарушения и инфекции по хода на пикочните пътища, бъбречнокаменна болест, диабет. Изследват се белтък, захар, седимент. С помощта на бъбреците в урината се отделят отпадни материали, минерали, течности и други субстанции от кръвта. Установява се наличието на еритроцити, левкоцити, епителни клетки, бактерии, утаечни неорганични кристали и др. Изследването се прави с първа сутрешна урина, но не-повече от 2 часа след отделянето й.

Резултатите от лабораторните изследвания помагат да се определи дали една инфекция е бактериална, вирусна или паразитна с оглед нейното лечение. Но какво означават всички тези съкращения, референтни стойности?  Понятието „референтните граници“ означава параметър (гранична стойност), с която се сравнява наблюдаваната стойност с цел интерпретация. Нормалните стойности могат да варират между различните лаборатории, възрасти и полове. По време на бременност също може да има вариране в нормалните стойности. Следващата таблица дава само най-обща информация с описание, значението и референтни стойности (примерни) на най-често изследваните показатели и цели да даде първична най-обща представа за състоянието на изследвания. Задължително винаги говорете с вашия лекар, преди да правите каквито и да е заключения или да взимате решение за вашето здраве.

Хематология (Hematology)
Пълна Кръвна Картина – Показателите, характеризиращи кръвната картина, нямат специфичност по отношение на дадено болестно състояние. Те се променят при наличие на някакво болестно състояние, например като анемия, разнообразни по произход възпаления и инфекции, патологични кръвни изменения и други.

WBC Левкоцити брой

Референтни стойности

  • 3.5 – 10.3 G/L
  • Деца < 24 ч. 9.5 – 34
    1 ден – 1 седм. 5.0 – 25
    1 седм. – 1 мес. 5.0 – 20
    1 – 3 месеца 5.5 – 18
    3 мес.-2 год. 6.0 – 17
    2 – 4 години 5.5 – 15
    4 – 6 години 5.0 – 14
    6 – 14 години 4.5 – 13
    > 14 години 4.0 – 11

Описание – Повишение на левкоцитите (левкоцитоза) се среща най-вече при инфекциозни и гнойни процеси, токсични въздействия, левкози и други. Физиологично броят на белите кръвни клетки при новородени е повишен, но започва да спада към втория ден след раждането. Намаление на левкоцитите (левкопения) се наблюдава най-често при вирусни заболявания, ендокринни заболявания, йонизираща радиация, въздействия от токсични и химични вещества, медикаментозни въздействия и други. Върху броя на левкоцитите оказват влияние фактори като възраст, хранене, емоции, физическо напрежение. Наблюдават се и денонощни колебания в броя на левкоцитите. Дава информация за възможностите на тялото да се бори с различни заболявания. В допълнение на общия брой левкоцити, ПКК дава информация за количеството на различните видове бели кръвни клетки. Те биват: неутрофили, лимфоцити, моноцити, еозинофили, и базофили. Броя на клетките от всеки един вид дава много важна информация за имунната система.

RBC Еритроцити брой

Референтни стойности

  • Мъже: 4.5 – 6.2 T/L
  • Жени: 4.1 – 5.5 T/L
  • Деца < 1 седм. 4.3 – 6.8
    1 седм. – 1 мес. 3.7 – 6.1
    1 – 3 мес. 2.8 – 4.8
    3 – 12 мес. 3.6 – 5.2
    1 – 6 год. 3.7 – 5.7
    6 – 14 год. 3.8 – 5.8
    > 14 г. момчета: 4.5 – 6.2
    > 14 г. момичета: 4.1 – 5.5

Описание – Физиологично увеличение на еритроцитите се наблюдава при новородени, при голяма надморска височина. Патологично увеличение на еритроцитите се наблюдава като първично състояние при заболяването еритремия и вторично при хронични белодробни заболявания, вродени сърдечни пороци, голяма загуба на течности и други. Броят им зависи от пол, възраст, приемане на храна, надморска височина и други.

HGB Хемоглобин

Референтни стойности

  • Мъже: 0.41 – 0.55 l/l
  • Жени: 0.36 – 0.50 l/l
  • Деца < 1 седм. 154 – 240
    1 седм. – 1 мес. 127 – 187
    1 – 3 мес. 92 – 150
    3 – 6 мес. 101 – 129
    6 – 12 мес. 107 – 131
    1 – 3 год. 108 – 128
    3 – 6 год. 111 – 143
    6 – 14 год. 118 – 150
    > 14 г. момчета: 140 – 180
    >14 г. момичета: 120 – 169

Описание – Хемоглобинът е желязо-съдържащ пигмент, намиращ се в еритроцитите, чиято основна функция в организма е транспортът на кислород и въглероден диоксид. Поради тази причина определянето на концентрацията на хемоглобина е важно при наличието на анемия.

Концентрацията му в кръвта е ниска при анемии. Повишава се успоредно с броя на еритроцитите при заболяване от еритремия. Като вторично състояние концентрацията на хемоглобина може да се повиши при „белодробно“ сърце, вследствие хронични белодробни заболявания, вродени сърдечни пороци, сърдечна декомпенсация и други.

Концентрацията му зависи от пол, възраст, надморска височина и други. Различните лаборатории могат да имат различни референтни стойности.

HCT Хематокрит

Референтни стойности

  • Мъже 0.42–0.52
  • Жени 0.36–0.48
  • Деца < 1 седм. 0.5 – 0.7
    1 седм. – 1 мес. 0.42 – 0.62
    1 – 3 мес. 0.30 – 0.44
    3 – 12 мес. 0.35 – 0.43
    1 – 6 год. 0.31 – 0.43
    6 – 14 годи. 0.33 – 0.45
    > 14 г. момчета: 0.42 – 0.5
    > 14 г. момичета: 0.36 – 0.45

Описание – Хематокритът представлява отношението на обема на всички кръвни клетки спрямо общия обем на кръвта. Тъй като обемът на червените кръвни клетки е многократно по-голям от този на всички останали формени елементи, хематокритът практически дава информация за отношението на обема на еритроцитите спрямо общия обем на кръвта.

Намалява при анемии, повишава се при състояния протичащи с увеличение на еритроцитите.

 MCV Среден еритроцитен обем  (Mean Corpuscular Volume)

Референтни стойности

  • 80 – 96 fL
  • Деца < 1 сед. 94 – 135
    1 седм. – 1 мес. 84 – 128
    1 – 3 мес. 81 – 121;
    3 – 6 мес. 73 – 109
    6 мес.- 3 год. 73 – 101
    3 – 6 год. 72 – 88
    6 – 14 год. 69 – 93
    > 14 год. 80 – 96

Описание – Дава информация за размера на червените кръвни клетки. Заедно с показателите МСН и МСНС служи в диагностиката и типизирането на различните видове анемии.

Намален е при някои видове анемии, например желязодефицитната анемия, а увеличен при други, например пернициозна анемия.

 MCH Средно съдържание на хемоглобина в един еритроцит (Mean Corpuscular Hemoglobin)

Референтни стойности

  • 26 – 34 pg
  • Деца < 1 седм. 29 – 41
    1 седм. – 1 мес. 26 – 38
    1 – 3 мес. 24 – 36
    3 – 12 мес. 23 – 31
    1 – 14 год. 22 – 34
    > 14 год. 28 – 34

Описание – Дава информация за средното количеството на хемоглобин в червените кръвни клетки.

Има значение за оценяване на анемичните състояния. Стойности: 26–34 pg или 0.40–0.53 fmol

 MCHC Средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите (Mean Corpuscular Hemoglobin Concentration)

Референтни стойности

  • 330-350 g/l

Описание – Измерва средната концентрация хемоглобин, отнесен към еритроцитната маса. От значение е за диагностика на различните видове анемии.

Повишени стойности се наблюдават при дехидратация, наследствена сфероцитоза, студовоаглутининов синдром и други.

 PLT Тромбоцити

Референтни стойности

  • 140 – 440 giga/l.
  • Деца < 1 седм. 140 – 305
    1 седм. – 1 мес. 150 – 360
    1 мес. – 6 год. 210 – 500
    6 – 10 годи. 180 – 520
    10 – 14 год. 150 – 410
    > 14 години 140 – 450

Описание – При нисък брой на тромбоцитите (тромбоцитопения/тромбопения) може да има продължително кървене. Ниските стойности при новороденото говорят за наличие на бактериална инфекция. Първична тромбопения се наблюдава при намаляване броя на тромбоцитите- при болестта на Верлхоф, напредналото чернодробно заболяване, употреба на лекарства за лечение на хепатит С. Вторична тромбопения има  при инфекциозни заболявания, отравяния с химични вещества и медикаменти, левкози и други.

При висок брой на тромбоцитите (тромбоцитоза- първична и вторична) има повишен риск от образуване на тромби (съсиреци) в кръвоносните съдове, формирането на атеросклеротичните плаки. Вторичната тромбоцитоза се наблюдава при хронични възпалителни процеси, карциноми, при спленектомия (отстраняване на далака) и др.

 LYM %

LYM #

Лимфоцити

Референтни стойности

  • Мъже 0,8-2,7
  • Жени 0,9-2,8

Описание – LYM % процентно участие към общия брой левкоцити. LYM # абсолютна стойност по отношение общия брой левкоцити.

Повишение на лимфоцитите (лимфоцитоза) се наблюдава при вирусни заболявания, инфекциозна мононуклеоза, оздравителна фаза на остри бактериални инфекции, лимфаденити, хронични лимфолевкози и други. Физиологично повишение има при малки деца до 4 години.

Намаление на лимфоцитите (лимфопения) се наблюдава при остра фаза на бактериални инфекции, лечения с цитостатици, кортизол, лъчелечение и др. При инфекциозна мононуклеоза се търсят клетки, наречени лимфомоноцити (Ly Mo) в периферната кръв. Тяхното наличие поставя диагнозата, независимо от клиниката.

MXD %

MXD #

Базофили, еозинофили и моноцити % и абсолютна стойност (#)Референтни стойности

Брой (#):

  • Мъже 0,1-1,5
  • Жени 0,1-1,6
NEUT %

NEUT #

Неутрофили %

Неутрофили абсолютна стойност

Референтни стойности

  • Мъже 1,2-5,3
  • Жени 1,6-6,9

Описание – Брой неутрофили (neutrophilcount) се използва за да се определи способността на дадения човек да се справи с някои от най-основните инфекции. Ниския брой на неутрофили (неутропения) означава, че тялото няма да може да се бори с една инфекция, така както ако техния брой беше в нормални граници. Химиотерапия обикновено причинява неутропения. Увеличеният брой неутрофили (неутрофилия) има при повечето възпалителни процеси като колит, дерматит, хепатит, при бактериални, микотични и някои вирусни инфекции, при някои видове рак, при емоционални стимули като паника, стрес, депресия, при физикални стимули като студ, топлина, болка, раждане, анестезия, хирургия, физически усилия, при синдром на Даун.

RDW-CV Девиация на еритроцитите

Референтни стойности

  • 11.60-13.70 %

Описание – Девиация, разсейване на еритроцитите в зависимост от обема им (ширина на еритроцитното разпределение). Увеличава се при анемии, при които е налице анизоцитоза (наличие на еритроцити с различна големина извън физиологично допустимите граници).

 PDW Девиация на тромбоцитите 

Референтни стойности

  • 9,4-18,1

Описание – аналогично на RDW при еритроцитите.

 MPV Среден обем на тромбоцитите

Референтни стойности

  • 8,1-12,4 µm3 / fL

Описание – аналогично на RDW при еритроцитите. Средният обем на тромбоцитите представлява общия обем на всички тромбоцити, разделен на техния брой. Той е показателен за еднаквостта в големината на тромбоцитите.

 СУЕ Скорост на утаяване на еритроцитите

Референтни стойности

  • Новородени: 0-2 mm/hr.
  • До пубертета: 3-13 mm/hr.
  • Възрастни:
    • 20 години- М 12; Ж18
    • 55 години- М 14; Ж 21
    • 90 години- М 19; Ж 23

Описание – От значение за СУЕ са възраст, пол и др. Има множество различни причини за ускоряване на СУЕ. Поради тази причина, теста не може да се използва самостоятелно за поствянето на дадена диагноза. Той е част от излседванията, прилагани при тежки вътершни възпаления у деца. Измерва се с т. нар. еритроцитен стълб (ESR). ESR се увеличава при всечки случаи предизвикващи възпаление. ESR намаляава при анемия, когато клетките са болни, полицитимия и цялостен блок на сърцето. Стандартният ESR при жените е малко по-висок. При възникване на съмнения за дадено заболяване, стойността на ESR се възприема като степен на заболеваемост.

Ускорява се при много заболявания, най-често 2-3 денонощия след появата на клиничните прояви и се нормализира 1-2 седмици след отзвучаването им.

Ускорена СУЕ се наблюдава при възпалителни заболявания, гнойни процеси, туберкулоза, тумори, колагенози и други, при инфекциозно-възпалителни заболявания: бъбречна недостатъчност, ревматизъм, увреждания на черния дроб, инфаркт, анемии, при болестта на Кавазаки. Физиологично умерено ускорено СУЕ  се наблюдава от 10-12 седмица на бременността до 2-3 седмица след раждането.

Забавена СУЕ – при увеличени мастни киселини, под влияние на някои лекарства, хепатит и др.

 CRP  C-реактивен протеин

Референтни стойности

  • 6 мг/мл.

Описание – По време на всеки възпалителен процес в кръвта се появява специфичен анормален протеин, наречен C-реактивен протеин. Това е острофазов белтък, който най-бързо се увеличава при бактериална инфекция. Неговото ниво може да се повиши значително (над 100 пъти) при тежки травми, бактериални инфекции, възпаление, хирургични операции и неопластични заболявания.

Традиционният тест за С-реактивен протеин има по-голяма стойност от СУЕ, тъй като последният може да бъде повлиян от различни физиологични състояния. CRP има склонност да се увеличава преди нарастването в нивата на антителата и СУЕ. Стойностите на CRP също така имат сколнност да се понижават преди тези на СУЕ.

Диференциална Кръвна Картина – мануално и автоматично изброяване. Автоматичното диферинциално изброяване на белите кръвни клетки дава по-пълна информация за клетките тъй като:

  1. се идентифицират по-голям брой клетки (7 вида, нормално присъстващи в периферната кръв);
  2. може да се установи наличие на млади клетки, които нормално не се срещат в периферната кръв;
  3. може да се установи и морфологията на клетките от белия и червения кръвен ред.
St Щаб-пръчкоядрен гранулоцит

Референтна Стойност

  • 0 – 8%

Описание – Броят на тези клетки се увеличава най-често при възпалителни заболявания, нормално при бременни жени и други.

 Sg Сегментоядрен гранулоцит

Референтна Стойност

  • 51 – 67 %

Описание – Броят на тези клетки се увеличава при бременни, при възпалителни заболявания и други.

 Eo Еозинофилен гранулоцит

Референтна Стойност

  • 0 – 4%

Описание – Увеличават се най-често при паразитози, алергични заболявания, колагенози и други.

 Ba Базофилен гранулоцит

Референтна Стойност

  • 0 -1 %

Описание – Увеличават се най-често успоредно с еозинофилите.

 Mo Моноцит

Референтна Стойност

  • 4 -8 %

Описание – Повишение на моноцитите (моноцитоза) се наблюдава при хронични възпаления и оздравителната фаза на възпалителни заболявания, инфекциозна мононуклеоза и други. Намаление на моноцитите (моноцитопения) се среща рядко. Те се увеличават винаги след една сериозна инфекция (над 8%).

 Gr Гранулоцити

Референтна Стойност

  • 30.0 – 70.0 %

Описание – Гранулоцитните клетки са вид бели кръвни клетки (левкоцит), които се подразделят на еозинофили, базофили и неутрофили, в зависимост от оцветяването им.

Ниското ниво на гранулоцити в кръвта може да възникне в резултат на остра промиелоцитна левкемия, хронична лимфоцитна левкемия, прием на някои лекарства (антиепилептици, антитиреоидни, антидепресанти, хлорамфеникол, пеницилин), вирусна инфекция, алергична реакция, ХИВ, СПИН, лъчеви въздействия и други. Увеличен брой гранулоцити се наблюдава при инфекциозни заболявания, гнойни процеси и други.

 Ly Лимфоцит

Референтна Стойност

  • 22 – 40 %

Описание – Повишение – при вирусни заболявания, инфекциозна мононуклеоза, оздравителна фаза на остри бактериални инфекции, лимфаденити, хронични лимфолевкози и други, до четвъртата година у децата. Намаление – при остра фаза на бактериални инфекции, лечения с цитостатици, кортизол, лъчелечение и други.

 

Биохимия (Biochemistry)

Bilirubin total Билирубин общ

Референтна Стойност

  • <21 µmol/l

Описание – Билирубинът е главното вещество, което се създава, когато се разграждат старите червени кръвни клетки. Първо, червените кръвни клетки се разграждат до други вещества. Едно от тези вещества е хемоглобина. „Хемо” частта на хемоглобина се разгражда до билирубин. Когато черния дроб не може да работи нормално, билирубина започва да се натрупва в кръвта и причинява пожълтяване на кожата и на склерите на очите (жълтеница). Билирубина обикновено се измерва като общ, директен, и индиректен билирубин.

Индиректният билирубин е водно неразтворим и не преминава през бъбречния филтър (не се открива в урината). Индиректният билирубин се поема от черния дроб, където претърпява биотрансформация и се превръща в т.нар. директен (конюгиран) билирубин, който се екскретира с жлъчката. Директният билирубин е водоразтворим и може да преминава през бъбречния филтър, съответно при болестни процеси свързани с повишение на директния билирубин в серума, той приминава и в урината, в резултат на това урината потъмнява (тъмножълта до кафява). Повишението на стойностите на общия билирубин над 30-35 µmol/l води до отлагане на билирубин в тъканите и жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците. Жълтеницата (иктерус) представлява именно това жълто оцветяване в резултат отлагането на билирубин в тъканите. При повишение на серумния билирубин между 22-35 µmol/l при някои хора може да се забележи леко жълтеникаво оцветяване на склерите, означавано като субиктер.  Жълтеницата е водещ, макар и понякога късен симптом, при по-голямата част от болестите на черния дроб, жлъчните пътища, хемолитичните анемии, както и при много вродени и придобити нарушения в обмяната на билирубина.

Bilirubin direct Билирубин директен

Референтна Стойност

  • <3.40 µmol/l

Описание – виж Билирубин общBilirubin total.

 ASAT Аспартат-аминотрансферазата

Референтна Стойност

  • Мъже: 14–36 U/L
  •  Жени: 10–36 U/L
  •  Деца <41 U/L

Описание – Обикновено изследването на АСАТ се прави едновременно с изследване на АЛАТ. Съотношението между двата ензима помага да се определи дали се касае за увреждане на черния дроб или друг орган. Ензимът АсАТ се открива в различни тъкани и органи с различна активност. Особено висока активност е намерена в чернодробната тъкан. Много високите стойности на АСАТ могат да се дължат на: вирусен хепатит; лекарствена реакция; разпадане на голям тумор; шок. Средно високите стойности може да се дължат на: Хронично (дългогодишно) заболяване на черния дроб – цироза; инфаркт на миокарда или сърдечна недостатъчност; злоупотреба с алкохол; прием на високи дози витамин А; увреждане на бъбреците или белия дроб; мононуклеоза; дистрофия на Duchenne; при някои видове тумори; при някои автоимунна заболявания – миозит. Леко повишени стойности може да се дължат на: стеатоза (мастни отлагания) на черния дроб; злоупотреба с алкохол; прием на някои лекарства (статини, антибиотици, химиотерапия, аспирин, барбитурати и др). Нивата на АСАТ се повишават при настъпване на заболявания свързани с увреждане на тъканите. АСАТ може да се повиши при тежки изгаряния, белодробна емболия, травматични увреждания, инфаркт на миокарда, отравяне с гъби.

Понижаване на нивата на АСАТ е белег за възстановяване.

 ALAT Аланин-аминотрансферазата

Референтна Стойност

  • Мъже 10–40 U/L
  • Жени 7–35 U/L
  • Деца  <41 U/L

Описание – Ензимът АлАТ се открива в различни тъкани и органи с различна активност,най-висока е тя в  черния дроб, в малки количества в бъбреците, сърцето, мускулите и задстомашната жлеза (панкреас), а в еритроцитите – само следи от активност на АлАТ. Изследването на АлАТ е особено ценно за диагнозата на острите хепатити, при които стойностите на ензима нарастват многократно над нормалните. Много високи стойности могат да се наблюдават и при други остри увреждания на черния дроб – отравяния с гъби, органични разтворители, медикаменти и т.н. Влияние върху стойностите на АлАТ оказват приемът на някоки лекарства и хранителни надбавки (ехинацея, валеряна), налични алергии, бременност. Високите стойности на АЛАТ могат да се дължат на: Вирусен хепатит; Отравяне с олово; Лекарствена реакция; Излагане на токсични субстанции; Разпадане на голям тумор; Шок. Средно високите стойности на АЛАТ може да се дължат на: Мононуклеоза; Хепатит; Употреба на някои лекарства; Злоупотреба с алкохол; Бърз растеж при деца. Леко повишените стойности на АЛАТ може да се дължат на: Стеатоза (мастни отлагания) на черния дроб; Прием на някои лекарства – статини, антибиотици, химиотерапия, аспирин, барбитурати и др. Хронични (продължителни) заболявания на черния дроб – цироза.

 Glucose  Глюкоза

Референтна Стойност

  • новородени: 1,1-1,3
  • деца и възрастни 2,78 – 6,1 mmol/l (с преходно повишение на стойностите 1-2 часа след приемане на храна)

Описание – С понятието кръвна захар се означава съдържанието на глюкоза в кръвта.

Определянето на глюкозата в кръвта е едно от най-масовите изс­ледвания в клиничната лаборатория. Може да се изследва: кръвна захар на гладно (сутрин след 8-10 часово гладуване); случайна кръвна захар (по всяко време); постпрандиална кръвна захар  (след нахранване); и като част он ОГТТ.

Фалшиво по-ниски стойности за глюкозата се установяват при рязко повишена концен­трация в кръвта на пикочна киселина, креатинин, витамин С. Глюкозата в кръвта се повишава при някои видове лечения, прием на кофеинът, а анаболните стероиди и алкохолът напр. я понижават.

Повишени стойности (хипергликемия): 1. Физиологични състояния – алиментарна хипергликемия (след нахранlане). Тя продължава около 1-2 часа след приемане на храна, не надхвърля бъбречния праг, поради което не се съпровожда с глюкозурия. Кратка хипергликемична фаза се наблюдава при тежки физичес­ки усилия и психическо напрежение; 2. Захарен диабет;3. При повишени инсулинови антагонисти; 4. Възпалителни заболявания на панкреаса; 5. Енцефалити, менингити, кръвоизливи, тумори на мозъка, комоцио, операции – дължи се на централното дразнене на симпатикуса и свързаната с това продукция на хормони с хипергликемично действие; 6. Миокарден инфаркт; 7. Изгаряне; 8. Отравяне с въглероден оксид, стрихнин, наркотични сред­ства, кофеин, хромови, живачни соли. Хипергликемията се предизвик­ва по централен път или чрез директно увреждане на че­рния дроб; 9. Хипергликемии при първични чернодробни увреждания; 10. Хемохроматоза – увреждане на черен дроб, панкреас.

Намалени стойности (хипогликемия): 1. Физиологични състояния – у лица, извършващи тежка физическа работа, при големи психически натоварвания, като хипогликемията обикновено се предхожда от краткотрайна хипергликемична фаза; 2. Инсулинов излишък – инсулином, предозиране на антидиабетни медикаменти; 3. Недостатъчно постъпване на глюкоза в кръвта – недоимъчно хранене, малабсорбция, гликогенози, хепатопатии (отравяния с органични, арсенови и бензолови съединения, хлороформ, тетрахлорвъглерод, фосфор, при чернодроб­ни метастази или първичен чернодробен карцином, вирусни хепати­ти и др.); 4. Недостатъчност на инсулинови антагонисти – Адисонова болест, хипотиреоидизъм, хипокортицизъм; 5. Бъбречни заболявания.

 

Урини (Urilux)

Protein Белтък в урината

В урината на здравия човек се отделя минимално количество белтък- до 150mg/54h, което не се долавя при изследване, поради което се приема, че в урината на здравите хора не се открива. Състоянието на наличие на белтък в урината е известно като протеинурия. Според количеството на отделения за 24 часа белтък се различават леки, умерени и изразени (масивни) протеинурии. Наличието на белтък в урината е белег за заболяване на бъбреците, инфекция на отделителната система, рак, хипертония, сърдечна недостатъчност, диабет, системен лупус еритематозус, гломерулонефрит, левкемия, отравяне (с олово или живак) или преклампсия (по време на бременност). Белтъкът в урината може да се дължи на бременност, недоносеност на плода (при новородени), студени бани, физическа преумора, дехидратация, трескави състояния, органични бъбречни заболявания (остри и хронични гломерулонефрити, нефрози, нефросклерози, тромбоза на бъбречните вени, интестициални нефрити, поликистозна бъбречна болест и други), небъбречни заболявания (мултипленен миелом, болест на тежките вериги на Франклин, миопатии, моноцитна левкоза, бронхогенен рак и други).

Белтък в урината може да се появи при ситуации, свързани с нарушена пропускливост на съдовете. В някои случаи наличието на белтък в урината е временно явление, при излагане на студ, емоционален стрес, треска, прегряване, физическо натоварване При подрастващите най-често се наблюдава ортостатична протеинурия,  когато поради рязка смяна на тялото /от хоризонтално във вертикално положение/ белтъкът прониква по-бързо в урината. Това се смята за физиологична норма.

Причините за постоянно наличие на белтък в урината са много и следва внимателно да се прецени цялостното състояние на пациента, както и да се направят допълнителни изследвания.

 Glucose Захар в урината

Захарта (глюкоза) в урината може да се дължи на: захарен диабет, гестационен диабет, синдром на Къшинг, заболявания на надбъбречните жлези, черния дроб, увреждане на мозъка, отравяния и някои бъбречни заболявания.

 Bilirubin Билирубин в урината

В урината се отделя само директен (конюгиран) билирубин, което показва наличие на чернодробно заболяване. Присъствието на различни жлъчни киселини е също показател за различни ферментни нарушения, които се случват рядко, но ако ги има и изискват подробно изследване. Може да става дума за захарен диабет или за някакъв вид жълтеница.

 Urobilinogen Уробилиноген в урината

Уробилиноген в урината е безцветно съединение, образувано от обмяната на билирубина.

Повишените му стойности в урината могат да се дължат на: хемолитична анемия, инфекциозен хепатит В, С, токсичен хепатит, чернодробна цироза и други.

 Ketones Кетони

Кетонните тела се натрупват в организма и започват да се отделят с урината (кетонурия). Това може да се дължи на редица причини и заболявания като обезводняване, анорексия, постене, глад (повече от 18 часа), изгаряне, треска, повръщане, високо протеинови диети, ниско въглехидратни диети, Базедова болест, бременност, кърмене, състояния след хирургична намеса, лошо контролиран диабет и други. Ниски нива на кетони може да има и при здрави бременни жени.

 Sediment  Седимент

Кристали: При здрави хора може да има малко количество кристали в урината. Наличието на повече кристали или определен вид кристали обикновено е белег за калкулоза (камъни) в бъбреците или метаболитна проява на организма. Наличие на голямо количество от определен тип кристали в седимента обикновено е белег за бъбречнокаменна болест, увреждане на бъбреците или нарушение в метаболизма. Някои лекарства или някои видови инфекции на отделителната система могат да доведат до повишаване на определен вид кристали.

Червени кръвни клетки (еритроцити) в урината може да има при травма на бъбреците или пикочния мехур, бъбречнокаменна болест, при инфекции на отделителната система, при възпалителни заболявания на бъбреците (гломерулонефрити), тумори на бъбреците или пикочния мехур, системен лупус еритематозус.

Бели кръвни клетки (левкоцити) в урината може да има при инфекция на отделителната система, при тумори на пикочния мехур, възпалителни заболявания на бъбреците, системен лупус еритематозус, възпалителни заболявания на вагината или препуциума.

Някои бъбречни заболявания могат да доведат до образуване на запушалки в малките каналчета на бъбреците. Тези запушалки обикновено са съставени от бели или червени кръвни телца, восъкообразни или мастни субстанции или белтък и могат да се отделят с урината. Вида на запушалките помага за определяне на типа на заболяване на бъбреците. В зависимост от вида на запушалките може да се касае за възпаление или увреждане на малките тубули (тръбички) на бъбреците, лошо кръвоснабдяване на бъбреците, отравяне с метали (като например олово или живак), сърдечна недостатъчност, бактериална инфекция или метаболитна проява на организма.

Бактериите, дрождите или паразитите (трихомони) в урината са белег за инфекция на отделителната система.

Наличието на плоски епителни клетки обикновено означава, че пробата не е достатъчно чиста. Присъствието им не означава здравословен проблем, но може да бъде причина лекаря да поиска повторно изследване.

 pH Киселинност

При pH 4 урината е силно кисела, при pH 7 е неутрална (нито кисела нито алкална), а при pH 9 е силно алкална. В някои случаи след лечение се променя стойносттта на pH на урината.

Някои храни (като цитрусови плодове, млечни продукти) и лекарства (като противокиселинни лекарствени средства) могат да променят рН на урината. Високото (алкално) pH може да се дължи на тежко повръщане, бъбречно заболяване, инфекции на отделителната система, астма. Ниското (кисело) pH може да се дължи на тежко белодробно заболяване (емфизем), неконтролиран диабет, злоупотреба с аспирин, тежка диария, дехидратация, гладуване, повишен прием на алкохол или прием на антифриз.

Доста си поиграх, надявам се да съм полезна 🙂

Thanks! You've already liked this
31 коментара