Подробно за кърлежите – видове кърлежи, симптоми при ухапване, инфекциозни заболявания, причинени от кърлежи

С настъпването на лятото и избуяването на тревата започват и оплакванията от ухапване от кърлежи. Кърлежите са малки безкрили паразити, паякообразни. Въпреки общоприетата заблуда, те не принадлежат към насекомите, а към акарите, с типичните за рода си качества: адаптивност, издържливост на глад, устойчивост на препарати и отлични размножителни умения. Размерът им е променлив, в зависимост от вида, пола, етапа на развитие и консумираната кръв. Кърлежите живеят в зелени райони, с висока влажност и сянка. Те се крият в гори, гъсталаци, високи треви, плевели, ниски храсти, шуми и листаци. Веднъж нападнал жертвата, кърлежът пропълзява дискретно по тялото, търсейки окосмена, топла или влажна част, на която да се закрепи. До превръщането си във възрастни, твърдите кърлежи преминават през четири фази на развитие: яйце, ларва, нимфа и кърлеж. Във всеки етап след яйцето те смучат кръв. Твърдите кърлежи имат в горната си част хоботче, пригодено за разрязване на кожата и смукане на кръв. Хоботът, с който кърлежите смучат кръв от жертвата има характерна форма, подобно наредени един зад друг връхчета на стрели. Тази структура на котва позволява лесно проникване в плътта, а насочените назад куки препятстват измъкването. При хранене, кърлежите изпускат от жлезите си антикоагулант и лепкав секрет, който ги циментира към жертвата. Лепкавата слюнка се отделя в мястото на смучене временно. След наяждане, лепилото се разгражда напълно, освобождава кърлежа и той пада на земята.

В България са разпространени кърлежи, принадлежащи основно на родовете Ixodes (I. ricinus, I. canisuga, I. hexagonus), Hyalomma (H. anatolicum anatolicum, H. marginatum marginatum), Dermacentor marginatus, Haemophysalis (H. leachi, H. parva, H. punctata), Rhipicephalus (R. bursa, R. sanguineus) и Boophilus annulatus:

Подвързия Дино


До края на Ноември всички наши посетители могат да се възползват от 30% НАМАЛЕНИЕ в нашето магазинче за ръчно направени аксесоари 🙂 Посетете ни на  My Magic Needle  и ако си харесате нещо, използвайте код за отсъпка „30OFFNOV16„.


 

Твърдите кърлежи Ixodes Ricinus са най-често срещаните в България, както и по света. Те са мънички, паразитират по овце, крави, едри домашни и горски животни. Трихостови са и се развиват за 2-3 години. Ларвите и нимфите се прицелват в дребни гризачи и животни. Иксодовият кърлеж обитава пасища, гори и планини, но напада също жилищни, градски площи и паркове. Паразитира главно в началото на пролетта и в късната есен. Пренася Лаймска болест (Лаймска борелиоза), кърлежов енцефалит, туларимия и др.

Rhipicephalus sanguineus (кафяв кучешки кърлеж) паразитира по кучета, но в отсъствието им напада котки, дребни животни и хора. Развива се по-бързо и до четири месеца може да стане възрастен. Активен е в късна пролет до ранна есен и може да снася два пъти годишно. След напиването с кръв, женските полагат хиляди яйца по цепки и пукнатини в кучешката колиба или по дупки в стените. Той напада три приемника, като харесва равнинни терени и райони, близки до вода. Преносител е на марсилска треска, пироплазмоза по кучетата и др.

Rhipicephalus bursa е двухостов кърлеж, паразитиращ по говеда, овце, коне, кози и рядко върху кучета и дребни животни. Излюпва се през лятото и напада до края на ранната есен. Пренася бабезиоза, анаплазмоза, тейлериоза, пироплазмоза, бруцелоза и др.

Кърлежа от рода Dermacentor marginatus (кучешки кърлеж) е по-едър, живее сред ливади, дървета, пасища и тревни терени. Той напада хищници, кучета, дребни животни, таралежи и др. Обичайно се развива за година. Преносител е на кърлежов енцефалит, рикетсиоза, туларемия, ку-треска, пироплазмоза по кучета и др. Кучешкият кърлеж има отличителна емайлирана шарка по гърба и тялото.

Родът Hyalomma marginatum са двухостови кърлежи, носители на Кримската Хеморалгична треска. Ларвите им нападат един гостоприемник, а нимфите и възрастните форми се закачат за друг. Те развиват бърза устойчивост към препарати и паразитират най-дълго – от февруари от декември, в различните си форми на ларва, нимфа и имаго. Нимфите и възрастните зимуват в стенни пукнатини на конюшни, хамбари, ливади, птичи гнезда, дървесни цепки или в почвата.

Родът Haemaphysalis е разпространен навсякъде в България и напада през пролетно-есенния сезон. Той е трихостов, а жизненият му цикъл стига до 3 години. Пренася кърлежов енцефалит, ку-треска, бруцелиоза, рикетсиоза и кърлежов петнист тиф.

Boophilus calcaratus е типичен еднохостов кърлеж, паразитиращ в целия си живот върху един приемник.

Съществуват още доста видове меки и твърди кърлежи в България. Demodex Folliculorum, например, е паразит по човешкото лице, ръце, гърди и уши, както всички окосмени площи. Често срещани други кърлежи са кокошинките (Dermanyssus gallinae), крастните кърлежи (Sarcoptes scabiei), кърлежи Ornithodoros, причиняващи Свинска чума и др.

Поведение след ухапване откърлеж:

1. Как ТРЯБВА да се отсранява кърлеж

Кърлежът трябва да се отстрани бързо, но много внимателно, за да се предотврати евентуално пренасяне на зараза, ваденето е най-добре да стане до 24 часа след ухапването. Най-добре е това да стане с пинсети. Леко запилият се кърлеж може лесно да се изтегли и с ръка, но задължително с ръкавица. Отстраняването трябва да стане чрез постепенно издърпване, БЕЗ да се върти и извива. По същия начин трябва да се отстраняват и кърлежите от домашните любимци. Тук може да видите видео как да се направи това с най-добрите за целта островърхи пинсети:

Как НЕ трябва да се маха кърлеж?

Най – често срещаната практика е върху мястото, където е открит кърлежа, да се постави памук напоен с мас или спирт и след като престои няколко часа да се завърти кърлежа обратно на часовниковата стрелка. Това е много грешен метод   поради две причини. Първо, защото когато се маха кърлеж не трябва в никакъв случай да се върти и извива, защото може да се скъса и част от устния му апарат да остане в кожата, което да наложи допълнително хирургическо отстраняване. И второ, след като бъде открит кърлежа, не трябва да се чака, а да се отсрани колкото е възможно по–бързо и внимателно. Неправилно е и мазането на мястото на запития кърлеж с алкохол, терпентин или изгаряне с кибритена клечка. Така кърлежът се стресира и това води до връщане на чревно съдържимо в устния апарат на кърлежа, което увеличава шансовете за предаване на евентуална зараза. Много хора след вадене на кърлеж правят грешката да го размачкат, при което пръски от съдържимото в кърлежа могат да попаднат в очите на човек и той да се разболее без дори да е бил ухапан.

2. Насочване за хирургично сваляне при дълбоко впит кърлеж или когато при вадене на кърлежа в кожата са останали части от него. Понякога при изтеглянето кърлежът се скъсва и в кожата остава устния му апарат. Това увеличава шанса за предаване на инфекцията, затова останалата от кърлежа част трябва да се отстрани хирургически.

3. Задължителна щателна дезинфекция на кожата след сваляне на кърлежа – с йод, спирт или одеколон.

4. При възможност сваления кърлеж се поставя в шишенце и се носи за изследване в РИОКОЗ. В противен случай се унищожава чрез изгаряне или поставяне в спирт, но не трябва да се размачква! Трябва да знаете, че РИОКОЗ може да даде заключение единствено за вида на изследвания кърлеж и какви болести пренасят кърлежите от този род, но не и дали конкретния екземпляр е заразен.

5. Следете състоянието си в продължение на 30 дни относно: – Локални прояви  на мястото на ухапването – зачервяване, оток, болка; – Общи прояви – температура, ставни и мускулни болки, главоболие, обрив по тялото;  – Прояви на кървене от венците, хеморагични петна по кожата.

Инфекциозни заболявания, предавани от кърлежи

Кърлежите са паразитите, най-чести причинители на болести, на второ място след комарите. Ранната диагностика е от решаващо значение за терапевтично повлияване и предотвратяване прогресирането на болестта, което е от съществено значение при тези тежки застрашаващи живота инфекции.

Лаймска болест, изследвания и лечение:

В Европа преносител е Ixodes Ricinus, познат като кърлеж по овцете. Повечето инфекции са причинени от кърлежи в етап нимфа, тъй като те са много малки и могат да се хранят дълго време, без да бъдат разкрити. Въпреки това, предаването е доста рядко, като само около 1% от признатите ухапвания от кърлежи могат да доведат до появата на Лаймска болест и вероятно това е така, защото заразен кърлеж трябва да бъде впит поне за един ден, за да се предаде инфекцията. Лаймската болест се причиненява от Грам-отрицателни спирохети, бактерии от род Borrelia. Класически знак за началото на локална инфекция с Лаймска болест е кръгъл, разширяващ се обрив, наречен еритем мигранс (ЕМ), който се образува на мястото на  ухапаното от кърлеж от 3 до 30 дни след това. Обривът е червен, може да е топъл, но обикновено е безболезнен. Обикновено най-вътрешната част остава тъмно червена и става по-твърда, външния ръб е розов, а частта между тях се „изчиства“, като мястото придобива вид като „мишена”. Обривът се появява при около 80% от заразените пациенти. Освен това е възможно да се появят грипоподобни симптоми, като главоболие, болезненост в мускулите, треска и общо неразположение. Лаймската болест може да прогресира до по-късните етапи, дори при пациенти,при  които не са се появили тези типични обриви. В рамките на дни до седмици след появата на локалната инфекция, бактерията Borrelia може да започне да се разпространява чрез кръвта. ЕМ може да се развие на места по тялото, които нямат никаква връзка към мястото на ухапването. Друг възможен симптом  е борелиозна лимфоцитома (borrelial lymphocytoma) – лилава бучка, която се развива на месестата част на ухото, зърното, или скротума. Други симптоми включват мигрираща болка в мускулите, ставите и сухожилията, както и сърцебиене и виене на свят, причинени от промени в сърдечния ритъм; различни остри неврологични проблеми, наричани невроборелиоза (neuroborreliosis), се появяват при 10-15% от нелекуваните пациенти. Те включват лицева парализа, проявяваща се като загуба на мускулен тонус на едната или двете страни на лицето; менингит, който включва тежко главоболие, скованост във врата и чувствителност към светлина;  редикулоневритът (radiculoneuritis), който причинява остри, стрелкащи се болки, които могат да предизвикат смущения на съня, както и променен кожен усет; лек енцефалит, който може да доведе до загуба на паметта, нарушения на съня или промени в настроението.

След няколко месеца, нелекуваните или неадекватно лекуваните пациенти могат да развият сериозни и хронични симптоми, които засягат много части на тялото, включително мозъка, нервите, очите, ставите и сърцето. Хронични неврологични симптоми се появяват в до 5% от нелекуваните пациенти. Може да се развие полиневропатия, която включва стрелкащи болки, скованост и изтръпване в ръцете или краката. Неврологичният синдром, наречен Лаймска енцефалопатия, е свързан с фините когнитивни проблеми, като например трудности с концентрацията и краткосрочната памет. Тези пациенти могат също да изпитват дълбока умора, да получават  пристъпи на паника и тревожност, да имат налудничаво поведение, дефицит на вниманието, паметта, визуално-пространстевената и когнитивна способност, както и промени в емоционалното състояние. Лаймският артрит обикновено засяга колената. В малка част от пациентите, артрит може да се развие и в други стави, включително и глезените, лактите, китките, бедрата и раменете. Болката често е лека или умерена, обикновено с подуване в ставите.

Изследвания за Лаймска болест

За да бъде идентифицирана Лаймската болест, най-често се използват тестовете за антитела. Изследването се прави от 20 дни до 2 месеца след заразяването, за да могат  антителата да бъдат открити при изследване на кръвта. След образуването на антитела, те остават в организма в продължение на години, дори и след успешно лечение на заболяването, ето защо намирането на антитела срещу бактерии на Лаймска болест не показва дали сте били заразени наскоро или някъде в миналото.

Използват се няколко форми на лабораторно изследване за Лаймска болест, някои от които не са достатъчно утвърдени. Серологичните изследвания са най-широко използваните изследвания. Доказват наличието в кръвта на специфични белтъчни молекули, наречени антитела (имуноглобулини M и G). Имунната система продуцира тези антитела като защитен механизъм срещу инфекцията. Тези изследвания могат да бъдат отрицателни в началото на инфекция, тъй като тялото все още не е произвело значително количество на антитела. Пробите започват да се позитивират след около 20-25 дни след ухапването.Към 25-ия ден от заразяването се появяват IgM, които са във високи стойности през първия период, но по-късно се понижават. Към 30-ия ден започват да се повишават IgG, които се задържат високи до 2 години и повече. След този период нивото им започва да намалява и съответно намалява и тяхното защитно действие. Затова повторно заболяване с Лаймска болест е възможно, макар и малко вероятно.

Има три вида тестове за антитела за откриване на Лаймска болест.
Имуноензимен метод ELISA (Enzyme-linked immunosorbent assay). Този общ и бърз тест за идентифициране на антитела срещу Лаймска болест е най-чувствителният скринингов тест за Лаймска болест.
Косвен имунофлуоресцентен метод IFA (Indirect fluorescent antibody). Този тест също търси антитела Лаймска болест.
Западен имуноблот (Western blot). Този тест също идентифицира антитела на Лаймска болест и може да потвърди резултатите от ELISA или IFA тест. Той най-често се прави за откриване на хронична инфекция на Лаймска болест.

Най-широко достъпните и използвани серологични лабораторни тестове  са Западен имуноблот и ELISA. Препоръчва се двустепенен протокол за тестване: първо се извършва чувствителен тест ELISA и, ако той е положителен или двусмислен, тогава се прави по-специфичния Западен имуноблот. Надеждността на тестове в диагнозата си остава спорна. Проучванията показват, че при имуноблота IgM е специфичен при 94-96% от пациенти с клинични симптоми на Лаймска болест в ранна фаза. Първоначалният тест ELISA има чувствителност от около 70%, а при двустепенен протокол, общата чувствителност е само 64%, въпреки че този процент се увеличава до 100% в случаите на хора със симптоми от късен период на болестта, като например артрит.

Други тестове, които се правят са Полимеразна верижна реакция (PCR) или  Изследване на кожна лезия.

Резултатите са нормални (отрицателни), ако: – При тест за антитела не са открити антитела срещу бактерии на Лаймска болест; – За теста на IFA, титъра е по-малък от 1:256; – Полимеразна верижна реакция (PCR) теста не открива ДНК на никакви бактерии на Лаймска болест.

Резултатите са абнормални (положителни), ако: – При тест за антитела са открити антитела към бактерии на Лаймска болест; – За теста на IFA, титъра е равен или по-голям от 1:256; – Полимеразна верижна реакция (PCR) теста открива ДНК на бактерии на Лаймска болест.

Нормални (отрицателни) резултатиможе да означават едно от следните неща:

• Вие нямате Лаймска болест. Отрицателният PCR тест обикновено означава, че нямате инфекция от Лаймска болест;

• Имате Лаймска болест, но тя не се е появила на теста (фалшиво отрицателни). Това е по-вероятно да се случи при антитяло-тестовете в сравнение с PCR. Причините за фалшиво-отрицателен резултат, са следните:

  1. Все още не сте произвели антитела срещу бактерии от Лаймска болест. Инфекцията може да присъства, но е твърде рано да се намерят антитела. Това е най-вероятно да се получи през първите няколко седмици от инфекцията;
  2. Кръвните нива на антитела срещу бактерията на Лаймска болест са прекалено ниски за откриване при тестовете;
  3. Понякога, някои хора, които не са лекувани правилно с антибиотици в ранния стадий на инфекцията, може да нямат антитела срещу бактериите на Лаймска болест в по-късните етапи на болестта.

Абнормални (положителни) стойностиможе да означават едно от следните неща:

• Ако са открити антитела, може да имате сега Лаймска болест или да сте имали заболяването в миналото. Веднъж, ако имате инфекция с Лаймска болест, антителата срещу бактериите остават обикновено в тялото Ви завинаги;

• Ако е открита ДНК на бактериите, вероятно имате активна инфекция с Лаймска болест в момента.

• Резултатът е фалшиво положителен. Понякога един тест за антитела на Лаймска болест може да установи антитела на други бактерии, като сифилис, или вируси, като на Епщайн-Бар вирус или човешки имунодефицитен вирус (HIV). Тестът може да намери наличие на антитела, които се развиват като част от имунен отговор срещу собствените тъкани на организма (автоимунни заболявания), като ревматоиден артрит или лупус. Вашият лекар може да не е в състояние да каже, далиантителата, открити в тези тестове, са причинени от инфекция на Лаймска болест.

Тестът PCR може да се направи, за да потвърдят инфекция с Лаймска болест, ако имате положителен тест за антитела.

Здрави възрастни, които никога не са били изложени на бактерия B. burgdorferi няма да имат никакви антитела. Ако лицето има положителен тест за IgM антитела, но не и положителен за IgG или Western blot тест, тогава може да има фалшиво положителен резултат от теста или много скорошна инфекция. Ако IgM, IgG, и Western blot  тестове са положителни, то тогава е вероятно да има Лаймска болест. Ако антитела ви се повишават с течение на времето, то тогава е вероятно да има активна инфекция с B. burgdorferi.

Ако IgM резултат не се открива, но IgG и Western blot тест са положителни, то тогава е вероятно лицето  да има по-късен етап на инфекция или е имало инфекция в някакъв период от време в миналото.

Ако всички тестове са отрицателни, то тогава симптомите на лицето се дължат на друга причина, или нивата на антитела, са твърде ниски, за да се открият.

Какво влияе на тестовете? Причини, поради които не може да бъдете в състояние да си направите тест или защо резултатите не могат да бъдат полезни включват: вирусна инфекция, като Епщайн-Бар вирус или HIV, имате друго бактериална инфекция, като например сифилис или имате високи нива на липиди.

Лечение на лаймска болест. Антибиотиците, между които може да се избира са доксициклин (при възрастни ), амоксицилин (при деца), еритромицин (за бременни жени) и цефтриаксон, с лечение в продължение на 10 до 28 дни. Алтернативен избор са цефуроксим и цефотаксим. Лечението на бременни жени е подобно, но тетрациклин не трябва да се използва. За ранни случаи, навременно лечение обикновено е достатъчно да излекува пациента. Въпреки това, тежестта и лечението на Лаймската болест може да се усложни поради късното диагностициране, неуспех на лечението с антибиотици, както и едновременно инфектиране с други пренасяни от кърлежи заболявания (ко-инфекции).

Марсилска треска (Boutonneuse fever, Marseilles fever)

Това е другото най-разпространено заболяване, предавано чрез кърлежи. Марсилската треска е остро протичащо инфекциозно заболяване при хората, с причинител Rickettsia conorii. Източник на рикетсията е кучешкия кърлеж Rhipicephalus sanguineus. Заразяването става контактно – при ухапване от кърлежа или през конюнктивата (замърсени ръце, след смачкване на кърлеж). Установено е, че 12% от кърлежите Rhipicephalus sanguineus са инфектирани. Марсилската треска има добре подчертана лятна сезонност, свързана с най-голямата активност на кърлежите през топлите месеци. Заболяват лица от всички възрасти, но най-често деца между 3-14 години, имали контакт с кучета. Инкубационният период при хората е 3-7 дни. Започва с втрисане, висока температура, адинамия, ставни болки. Лицето на болния е тургесцентно и набъбнало. Конюнктивите са инецирани, гърлото е зачервено. Към 3-4 ден се явява характерен обрив – розеоло-папулозен, който след 1-2 дни преминава в пъпчест. Той обхваща крайниците, седалището, лицето и цялото тяло. Пъпките са с диаметър 2-5 мм, с розов или тъмночервен цвят. След изчезването им се получава кафеникава пигментация. Лекува се с тетрациклиновите антибиотици и особено успешно с доксициклин. Eфектът от лечението настъпва след около 2-3 дни.

Ку-треска (Q fever)

Основен резервоар на причинителя на Ку-треската са селскостопанските животни – главно крави, кози, овце. При тях инфекцията обикновено протича без клинична проява. По време на размножителния период на животните чрез родилните ципи и околоплодните води се отделят голям брой от причинителите на болестта. Човек се заразява при вдишване на пръски или прах, съдържащи причинителя, или при консумиране на заразени продукти. Скритият период е от 3 до 30 дни. Заболяването започва остро с висока температура, втрисане, отпадналост, силно главоболие и мускулни болки. При голяма част от заболелите се развива пневмония. В някои случаи след години заболяването може да хронифицира като засегне и сърцето. При своевременно и правилно антибиотично лечение настъпва оздравяване.

Кримска-конго хеморагична треска (Crimean – Congo Hemorrhagic Fever)

Кримска-конго хеморагична треска е най-тежко протичащата, но за щастие най-рядко срещаната инфекциозна болест, пренасяна с кърлежи. Тя има сравнително ограничено разпространение. Освен чрез ухапване от кърлеж заразяването може да стане и при допир с кръвта на болния по време на неговото изследване, обслужване или при медицинска манипулация. Кримската-конго хеморагична треска започва с грипоподобни оплаквания – висока температура с втрисане, главоболие, мускулни болки. Появяват се обилни кръвоизливи по кожата венците и вътрешните органи. Може да доведе до смъртен изход. Възстановяването е продължително, а лечението задължително се провежда в инфекциозно отделение. Професионално застрашените могат да се предпазят от заразяване, като профилактично се имунизират с ваксина.

Как да се предпазим от ухапване от кърлежи:

Избягвайте високата и гъста растителност по необезпаразитени места. Използвайте репеленти върху дрехи и открита кожа без лицето или третиране на облекло (панталони, чорапи, обувки) със спиметрин, убиващ кърлежите при контакт Правете ежедневен оглед за впити кърлежи, с цел недопускане на продължителен престой върху тялото. Особено внимание трябва да се обръща на „предпочитаните“ от кърлежите места – окосмената част на главата (особено при деца), корема, подмишниците, слабините, гънките зад коляното, под мамилите. Правете оглед и на домашните кучета, и редовно ги третирайте с противопаразитни средства.

 

Източници: http://laimskabolest.ovo.bg

http://ramuslab.com

http://im-control.eu

Thanks! You've already liked this
1 comment