Естествени имуностимуланти или как да подсилим имунитета

Имунната система е защитната система на организма. Чрез поредица от действия, наречени имунна реакция, имунната система атакува микроорганизмите и веществата,които застрашават жизнените системи и причиняват заболяванията.Устойчивостта на имунната система при всеки организъм е различна. Някои хора изглеждат недосегаеми за вирусите и инфекциите, а други постоянно имат някакви оплаквания. С течение на времето, от постоянния контакт с болестотворни носители, имунната система става резистентна на влиянието им. Което обяснява защо децата много по-често страдат от настинки, възпаления и други здравословни проблеми. Ето защо е важно, подислването на имунната система да започне още в първите години от живота им.
Имунната система е три типа – вродена, придобита (активна) и пасивна. Вродената имунна система предпазва организма от определени заболявания и от микроби, които засягат животните и растенията. Тя включва и външната защита на тялото като кожата и лигавиците.
Придобитата (активна) имунна система се развива с възрастта. Тя е пряко зависима от лимфоцитите (вид бели кръвни клетки, които позволяват на тялото да запомня и разпознава болестотворните носители и да ги унищожава) и действа, когато организмът е изложен на нездравословна среда. Специфичните защитни механизми към антигени се реализират от придобития имунитет чрез Т- и В-клетките. За решаване проблемите на имунния отговор и свързаната с него възпалителна реакция, значение има ролята на ТН1 и ТН2 лимфоцитите. Балансът на ТН1 и ТН2 отговора играе важна роля и при наличие на инфекция: когато предоминира ТН1 отговорът, клетъчно медиираният имунен отговор е в състояние да контролира инфекцията. При доминиране на ТН2 отговор се развива тежка и напредваща инфекция. Пасивната имунна система се активизира чрез странични източници и е по-краткотрайна. Но тя е съставна част от цялостния имунитет и се нуждае от постоянно подсилване. Кърменето е особено важно за изграждането на пасивната имунна система – антителата в майчиното мляко осигуряват на бебето временен имунитет към заболяванията, които е прекарала майката, а също така го предпазват от инфекции в ранното детство.

Как да подсилим имунната система на детето?
1.На първо място е ЗДРАВОСЛОВНИЯТ ХРАНИТЕЛЕН РЕЖИМ, който укрепва клетките на имунната система и ги кара да функционират правилно. При бедно на белтъчини хранене спада броят на действащите Т клетки и макрофагите, както и се намалява образуването на имуноглобулин А (IgA), които са „агенти“ на имунната система.  Суровите плодове и зеленчуци са най-добрият източник на витамини и минерали за организма. Няма дете, което да не обича плодове. При това те са естествено сладки и са чудесна алтернатива за закуска. Може да ги предложите необработени или пасирани, във вид на пюре, ако малчуганът ги предпочита така. Детето се нуждае и от Омега 3 мастни киселини, които първоначално си набавя чрез кърмата, а след това чрез храната. Зърнените закуски съдържат фибри и ленено семе. Давайте мед, но ограничавайте сладкото. Приемането на 100 гр. захар (8 с.л.) дневно може да отслаби способностите на белите кръвни телца да унищожават бацилите. Имунопотискащият ефект на захарта започва да действа след по-малко  от 30 мин. след приемането й и може да действа в продължение на пет часа. Избягвайте също и мазните храни. Ако детето е злоядо, измислете атрактивен и хитър начин, по който да му поднасяте ястията. Но помнете, че то трябва да приема полезните храни редовно и в спокойна обстановка.

Подвързия Дино


До края на Ноември всички наши посетители могат да се възползват от 30% НАМАЛЕНИЕ в нашето магазинче за ръчно направени аксесоари 🙂 Посетете ни на  My Magic Needle  и ако си харесате нещо, използвайте код за отсъпка „30OFFNOV16„.


 

2. За здрава имунна система трябва да се пият МНОГО ТЕЧНОСТИ. Сухотата и обезводняването благоприятстват бактериите.  В менюто на децата трябва да включвате поне 1 литър течности дневно- вода, мляко или плодови сокове, но не и газирани напитки, защото влияят пагубно на стомаха и зъбите.

3. Детето се нуждае от ВИТАМИНИ И МИНЕРАЛИ – дефицитът на цинк, селен, желязо, мед, фолиева киселина, витамини А, В6, С и Е рефлектира на защитните сили на организма:

–    Витамин С. Витамин С повишава образуването на борещите се с инфекциите бели кръвни телца и антитела и повишава нивата на интерферон (антитялото, което покрива повърхността на клетките). Редица изследвания доказват, че това е витаминът, който с най-голяма сила подсилва имунитета.Той лесно се открива в много от плодовете (киви, лимони, портокали, мандарини) и зеленчуците (зеле, домати, чушки, лютите чушки, броколи).
–    Витамин Е. Този важен антиоксидант и имуномодулатор е не по-малко значим от витамин С. Витамин Е повишава произвеждането на В клетки (имунните клетки, образуващи антитела, които унищожават бактериите). Можете да го набавите от семките (тиквени и слънчогледови), растителни масла и в повече зърнени храни.
–    Витамин В или по-точно Витамин В6 (Пиродоксин) стимулира правилната асимилация на белтъчини и мазнини. Необходим е за образуването на антитела и червени кръвни клетки. При недостига му имунните реакции на клетъчно равнище отслабват. Съдържа се в месото, рибата, сухите плодове. Ядките са сред най-богатите на витамин В6 храни. Особено се отличава шам-фъстъкът. Добри източници са още лененото семе, сусамът, слънчогледовите семки, лешниците, орехите и кашуто. Житните култури също съдържат витамина, на първите места са оризовите и пшеничените трици. От варивата добри източници са лещатата и нахутът. От плодовете – бананите и авокадото.
–   Каротин. Бетакаротинът повишава броя на борещите се с инфекцията клетки и хелперните Т клетки. Той е мощен антиоксидант, който отделя свободните радикали и се бори със стареенето. Освен това бетакаротинът служи за профилактика срещу ракови заболявания. Моркови, ябълки, тиква, червени чушки, домати и другите плодове и зеленчуци с червен, жълт или оранжев цвят са богати на бетакаротини.Нашият организъм превръща бетакаротина във витамин А.
–    Витамин А. Той има важна роля в борбата срещу инфекциите и поддържа мукозните обвивки, повлиявайки Т и В клетките и цитокините. Дефицитът на витамин А отслабва защитните сили и повишава риска от инфекциозни заболявания. Но прекомерното количество витамин А може да подейства токсично  на организма. Затова е най-добре да си го набавяте от храната, оставяйки организма сам да регулира каква част от каротина да трансформира във витамин А. Когато организмът разполага с достатъчно количество витамин А, той спира да го произвежда.
–    Желязо. Недостигът на желязо има негативно влияние върху развитието и активността на имунната система. Постъпващото в човешкия организъм желязо съществува под формата на две групи: желязо от животински произход и желязо от растителни източници. Когато двете групи са в равновесие, реакциите на имунната система са най-добри. Растителни източници на желязо са спанак, стафиди и петмез. Желязо от животински произход се съдържа в червеното месо и рибата.
–    Цинк. Този ценен микроелемент увеличава производството на бели кръвни телца, които се борят с инфекцията. Цинкът също така понижава нарастването на раковите клетки. Цинкът повишава броя на борещите се с инфекциите Т клетки. Но внимавайте – прекомерното количество цинк (повече от 75 мг. на ден) може да потисне имунната функция. Цинкът се съдържа в изобилие в различни месни продукти като телешки черен дроб, телешкото и агнешко месо и пълнозърнестите храни, пшеничните кълнове.
–    Селен. Този минерал помага на кръвните клетки да произвеждат цитокини – протеини, които гонят вирусите и мобилизира клетките, борещи се с раковите образувания. Селен може да откриете в рибата тон, омарите, скаридите, пълнозърнените храни, кафявия ориз, жълтъка, бялото пилешко месо, слънчогледовите семки и агнешките котлети.
–    Омега-3 мастни киселини. Те повишават имунитета, като повишават дейността на фагоцитите (белите кръвни телца, които унищожават бактериите). Омега-3 мастните киселини се съдържат в лененото масло и мазната риба (като сьомга, риба тон или скумрия), яйцата и ядките. Някои изследвания показват, че омега-3 мазнините увеличават притока на въздух към белите дробове и ги предпазват от простуда и инфекции. Всъщност тези мазнини имат основен принос за добрата имунна система, защото помагат на клетъчните мембрани да усвояват ефективно хранителните вещества и да изхвърлят токсините.
–    Фолиева киселина. Недостигът й в организма води до отслабени клетъчни реакции, а броят на синтезираните антитела намалява. Фолиева киселина има в пълнозърнестите закуски, в зеленчуците със зелен цвят, в портокаловия сок и в бобовите растения.
–    Пробиотици. Това са „приятелски“ бактерии, които са нормални обитатели на червата и благоприятно повлияват храносмилателните процеси, а имат и доказано положителен здравен ефект. Те потискат развитието на патогенните микроорганизми в червата и по този начин поддържат равновесие, което гарантира нормалната им функция. Пробиотични храни са най-често кисело-млечните продукти, някои от зеленчуците, соевите храни и др. Приемани редовно, пробиотиците поддържат доброто състояние на стомашно-чревния тракт, което гарантира доброто здраве като цяло. Повечето пробиотици не се “размножават” в червата и за да имат ефект, те трябва да бъдат набавяни ежедневно и в достатъчно количество за поддържане на оптимално чревно равновесие и да намалят риска от редица заболявания, включително чревните инфекции.

4. ПЪЛНОЦЕННИЯТ СЪН е много важен за защитните сили на организма, защото тялото се нуждае от време за да възстанови силите си и да се зареди с енергия. А детският организъм изразходва много запаси в процеса на израстване. За деца до 3 години е препоръчителен 11 – 12 часа сън, за деца от 3 до 6 години –  10 – 11 часа сън. Стаята им трябва да се проветрява редовно, а температурата през нощта – около 18 градуса.

5. ДВИЖЕНИЕТО е опорна точка за здравата имунна система. Всякакво движение се отразява благотворно върху детския организъм – тичане, плуване, игра, разходка, каране на колело, спорт, дори танците у дома

6. ЧИСТ ВЪЗДУХ. Малчуганът трябва да прекарва най-малко 2 часа на открито. По възможност избирайте райони с обилна зеленина и по-малко градско движение. Не прекалявайте с дрехите, защото при физическа активност детето се изпотява, а твърде топлото облекло няма да позволи на кожата му да диша. Най-важно е крачетата да са обути добре.

Храни за подсилване на имунната система:
Чесън. (Allium sativa) Освен че притежава антисептичен ефект, чесънът спомага и за повишаване на имунната защита на организма. Силното имуностимулиращо действие на чесъна се дължи на съдържащите се в него елементи с антибиотични свойства – алицин и сулфиди, той подсилва белите кръвни телца и повишава образуването на антитела. Чесънът също така е антиоксидант, който регулира образуването на свободни радикали в кръвния поток. Широкият му антимикробен спектър включва противогъбични, антипаразитни и противовирусни свойства. Лукът също е всепризнат имуностимулатор.
Пилешка супа, наричана „лекарство от векове“. Цистеинът е аминокиселина, която се отделя от пилето при варене, има химична структура, подобна на лекарство срещу бронхит. Супата намалява секретите и успокоява симптомите при запушен нос и силна кашлица. Прибавянето на подправки, като чесън и лук към супата увеличава укрепващото действие на пилешката супа върху имунната система.
Тиква. Тя е богата на Витамин А и D и е лидер сред зеленчуците по богатство на бета-каротин (провитамин А), съдържа голямо количество полезни вещества – каротин, целулоза, пектин, калций, фосфор, магнезий, желязо, мед, флуор, цинк, калий, лесно усвоими захари и други.
Цитрусови плодове – киви, грейпфрут,мандарини, лимони и портокали. Всички те са чудесен източник на витамин С, А, и антиоксиданти. Една чаша 100% сок осигурява напълно дневната нужда от витамин С. Грейпфрута съдържа също и калий, калций, магнезий, фосфор, желязо. Розовият грейпфрут доставя и каротеноиди – източник за синтез на витамин А
Кисело мляко. Приемано ежедневно, то задвижва производството на гама-интерферон, който помага да се спре репродукцията на вируси.
Риба и морски дарове. За силна имунна система консумирайте поне два пъти седмично риба, съветват специалистите. Те увеличават също така дейността на белите кръвни телца, наричани макрофаги, които поглъщат проблемните бактерии. Сьомгата, скумрията, херингата, сардина и други по-тлъсти риби съдържат омега-3 мазнини, които засилват действието на фагоцитите. Тези риби съдържат и селен, на който са богати мидите, стридите и раците.
Кайсии. Те са плод, богат на много ценни хранителни вещества, витамин С, В, Е, фолиева киселина, бетакаротин, калий, калции, магнезий, манган, желязо, натрий, фосфор, йод, мед, пектин, каротин, тиамин, рибофлавин, никотинова киселина и други. Интересен е фактът, че в сушените кайсии съдържанието на минерални вещества значително превъзхожда пресните. Кайсиите са особено подходящи при хиповитаминоза, което ги прави задължителен плод в менюто на деца, бременни жени, след тежки заболявания, инфекции и операции.
Гъби. Всички видиве гъби съдържат селен и бета-глюкан – антимикробен вид захар, който се бори с инфекциите, като помага на имунната система да рзапознава и разрушава клетките, причинители на заболяването.
Червено цвекло. Tо е богато на желязо и засилва образуването на антитела и бели кръвни телца. Стимулира работата на червените кръвни клетки и подобрява снабдяването им с кислород. Доставя на организма манган, който е необходим за производството на интерферон ( това е мощно антиканцирогенно вещество ). Помага на организма да произведе пигмент бетанин, което е вещество със силни антиоксидантни свойства. Освен това червеното цвекло притежава прочистващи свойства. Има и високо съдържание на фибри.
Мед. Медът има невероятни лечебни свойства. Пълен с антиоксиданти, той е един от най-старите методи за лечение на възпалено гърло и други бактериални инфекции. Особено добро действие при вирусни инфекции има медът от липа или комунига. Противомикробното му и противовъзпалително действие, го прави чудесно лекарствено средство при възпаления на дихателните пътища. Освен това, заради високото си съдържание на ценни и полезни за организма вещества, като въглехидрати, белтъчини, витамини, минерали и аминокиселини, медът действа тонизиращо и ободряващо.
Джинджифил. можете да го добавяте щедро и към храната, и към чая. Той има силна защитна функция срещу атакуващите ни патогени и в комбинация с мед. Етеричните масла в корена буквално зареждат организма с допълнителна енергия и му помагат да се разправи с вируси и бактерии. Ако не го харесвате в храна, опитайте с чай. Залейте с чаша вряла вода 2 супени лъжици прясно настърган джинджифил и го оставете да кисне 5-10 минути, добавете малко прясно изцеден лимонов сок и по-желание мед.
Ядките, начело със слънчогледовите семки и бадемите не само доставят витамин Е, но също така са прекрасен източник на наситени мастни киселини.
Авокадо. Авокадото съдържа много от важните за имунната система витамини B1, B2, B3, B5, K и е е богат източник на витамин Е
Алабаш. Заради богатото съдържание на витамин С, алабашът поддържа естествения имунитет и прави организма устойчив на различни инфекции.Той помага за усвояването на желязо от организма и регенерирането на доставките на витамин Е. Алабаш е богат на диетични фибри, които са полезни за червата
Черен бъз . Препоръчва се при настинки и грип, може да се употреба във всички етапи от живота на човек (включително и веднага след раждането), при бременни и кърмачки. Активните съставки на черния бъз включват аминокиселини, биофлавоноиди, каротеноиди, танини, витамин С, алкалоиди. Използват се всички части на растението.
Черен шоколад. Голямото количество какао в черния шоколад подпомага растежа на Т-клетките и увеличава способността на имунната система да се защитава срещу инфекцията.
Черен чай. Доказано е, че той стимулира производството на  интерферон – протеин, който се бори срещу настинките и грипните инфекции. Ако не обичате черен чай, може да го замените със зелен.
Коластра. Коластрата от крави по молекулярна структура на имунните и растежни фактори е изключително близка до тези при човека, и е до 20 пъти по-богата на антитела в сравнение с човешката. Като универсална суперхрана, коластрата е подходяща за всяка възраст и за подсилване на организма при всяко неразположение. Тя дава на имунната ни система всичките 5 класа имуноглобулини – готови за употреба антитела срещу 20-те най-разпространени болестопричинители: стафилококи, стрептококи, ешерихия коли, клебсиела, кандида албиканс, хемофилус инфлуенце, салмонела и пр. Ключови нейни съставки са растежните фактори за мускули, кости, нерви, лигавици, кожа, съединителна тъкан, както и инсулино-подобният фактор на растежа. Тези съставки регенерират и заздравяват тъканите, и помагат за по-бързото оздравяване. Коластрата е богата на лактоферин и пробиотици.

Thanks! You've already liked this
1 comment