Афективно-респираторни пристъпи или захласване. Как да се справим?

DSCN9415Преди да започна да описвам проблема „по принцип“, искам да кажа, че лично съм преживяла ужаса от афективно-респираторните пристъпи със малката си дъщеря. Когато потърсих информация в интернет пространството, навсякъде  срещнах единствено общи приказки от рода на „Въпреки, че захласването изглежда драматично, то реално не застрашава живота му и затова не е необходимо лечение“ или че „Най-добрия начин да се справите с това състояние, е просто да не му обръщате внимание –  захласването просто се израства с възрастта „. Като майка, обаче, чието дете посинява и губи съзнание в ръцете й, тази липса на адекватно обяснение не ми беше достатъчна. Не знам кое беше по-страшно: момента, когато усещаш, че отново ще се захласне или момента след припадъка, когато детето се „рестартира“ и те гледа с онзи мътен неразбиращ поглед.

Някъде дори четох, че „Това състояние може да се преодолее главно с възпитание и обучаване на децата с цел предотвратяване на силен плач.„, но „Ако загубата на съзнание е за повече от 1 минута или има гърчова симптоматика повече от 1 минута трябва веднага да се потърси спешна медицинска помощ.„…

Подвързия Дино


До края на Февруари всички наши посетители могат да се възползват от 30% НАМАЛЕНИЕ в нашето магазинче за ръчно направени аксесоари 🙂 Посетете ни на  My Magic Needle  и ако си харесате нещо, използвайте код за отсъпка „FEB2017OFF30„.


 

И така, афективно-респираторен пристъп – захласване – са често срещани състояния, при 5–7%, от здравите деца на възраст между 6 месеца и 6 години,  при които, поради незрялост на нервната система, при афект – силна болка, превъзбуда, гняв или страх, въздухът не достига до белите дробове на детето, сърдечният ритъм се забавя и в резултат се стига до загуба на съзнание, а понякога и до гърчове. Понякога загубата на съзнание може да бъде придуржена с напикаване. DSCN7455Когато детето е болно, има висока температура, афектовно-респираторните пристъпи може да зачестят.

А как изглеждат нещата на живо? Детето започва да плаче (или само изпищява веднъж), изкарва всичкия въздух от дробовете си, но не прави следващо вдишване; спира да диша;  посинява/побелява (лицето, най-често устничките и около тях); после се отпуска, все едно е в безсъзнание и буквално ти „омеква в ръцете“/или получава гърч; когато се съвземе, погледа е вял, унесен, постепенно дишането се нормализира, плачът не продължава.

Какво да правите, когато детето се захласне / получи афективно-респираторен пристъп?
Запазете спокойствие. Това е първото и най-важното в момента и ще ви помогне да реагирате адекватно. Освен това, ако детето забележи, че в такива моменти се изнервяте и сте готови да проявявате изключителна загриженост към него, то ще се възползва от вашата слабост. Децата са наистина прекрасни манипулатори 🙂 Когато детето се върне в съзнание в никакъв то случай не бива да усещат уплахата ви или някакво друго отклонение от нормалния ритъм у дома.
Стреснете детето. Как?:

  • Напръскайте с вода лицето му;
  • Духнете силно в устата му;
  • Стиснете хрущяла на ушната мида на детето;
  • Стиснете силно в ямката над ключицата;
  • Ударете силен шамар, ако се налага – изобщо предизвикайте болково усещане.

DSCN1136-002Афективно-респираторните пристъпи биват два вида, като детето понякога може да получава и двата вида пристъпи.
Сини (цианотични) пристъпи, настъпват след силен плач, дишането спира във вдишване, появява се посиняване или цианоза около устата, по устните, след което настъпва загуба на съзнание и падане на земята. Дължат се на настъпила мозъчна хипоксия в резултат на спиране на дишането и намален минутен сърдечен обем. Продължават около 30-40 секунди.
Бледи пристъпи. По време на тези пристъпи детето прави няколко дълбоки вдишвания и настъпва загуба на съзнание с намален мускулен тонус. Тези пристъпи се дължат на намаленото мозъчно оросяване и мозъчна хипоксия.

www.drmariodavidkov.com

Какво е Хипоксия? Хипоксията е симптом, явяващ се  като резултат от различни заболявания и състояния от страна на майката или плода, вследствие на което  у бъдещото бебе могат да се развият различни болестни състояния. В основата на тези болестни състояния стои недостатъчното снабдяване на плода с кислород /хип – недостатъчно и -оксия – кислород/. За пренатална фетална хипоксия (кислороден глад на плода) можете да се съмнявате при промяна в обичайните движения на плода, в обичайните усещания на бременната жена, свързани с движението на плода. Това се отнася за бременност със срок 28-30-а гестационна седмица. В началния стадий хипоксията се характеризира с учестяване на движенията на плода, като след задълбочаването на патологичното състояние движенията отслабват и стават вяли. Всяко съмнение у бъдещата майка за необичайни детски движения изисква незабавна лекарска намеса и провеждане на изследвания – ехография, кардиотокография и доплер, изследване на амниотичната течност, лабораторна диагностика. Забавянето на растежа на плода е признак на хипоксия. Хипоксията намалява степента на съзряване на мозъчните структури на плода, причинява нарушения в структурата и функциите на кръвоносните съдове, понижава степента на съзряване на кръвно-мозъчната бариера. Леката форма на хипоксия обикновено не оказва влияние върху здравето на бебето.

Такъв беше случая и при нас – раждане със цезарово сечение в 37 г.с., наложило се поради изоставане в разстежа на плода (ретардация на плода). Споделям тази информация, защото искам да наблегна на факта, че афективно-респираторните пристъпи имат своето медицинско обяснение и причина и не се дължат единствено на по-високата чуствителност или емоционалност на вашето дете, макар че и това също оказва влияние.

Беше ни предписано лечение с Ноотропил – той принадлежи към групата на ноотропните лекарствени средства (т.е. такива, които подобряват специфично мозъчните функции на човека)  и не проявява успокояващо или психостимулиращо действие. Ноотропил подобрява и възстановява познавателните способности след различни мозъчни увреждания като хипоксия. Възможни нежелани реакции при прием могат да бъдат повишена активност,нервност, повишаване на теглото.

DSCN9412При моето дете действително наблюдавах повишена нервност през първата 1,5-2 седмици от приема на Ноотропил (който беше общо за 2 месеца) и после нещата се успокоиха. Пристъпите постепенно се разредиха и започнаха да минават по-леко и вече повече от година и половина (в момента тя е на 3г.4 мес.) не сме имали подобен случай. При нас всичко започна, когато беше на 6 мес. – прищипа си ръчичката на бебешката количка. Постепенно захласванията зачестиха и се задълбочиха, стигнаха до няколко в седмица. Когато беше на 1 годинка направи първия си гърч. Едва тогава я заведох на лекар и веднага започнахме лечение.

Според едно изследване, проведено във Великобритания, от общо 700 пациента, страдащи от епилепсия, 49 от тях (или 7%) са страдали в миналото от афективно респираторни пристъпи. Ето защо медиците са стигнали до извода, че нелекувани афективно-респираторни пристъпи в детска възраст водят до висок риск от развитието по-късно на епилепсия или други физиконеврологични заболявания.

Ние имахме щастието да попаднем на невролог с опит и висока професионална квалификация. Огромни благодарности на д-р Георги Щилиянов, с негова помощ малката вече може да си реве на воля, да си играе щурите игри и да се кара със сестра си, без това да ме ужасява! 🙂

Координати на д-р Георги Щилиянов: гр. Варна, бул. Цар Освободител 100, сградата на ДКЦ 4 – Варна, к-т 123, тел. 0888 86 10 10, работи с направления

DSCN5620-001 DSCN7244
Thanks! You've already liked this
18 коментара