Всички бебета повръщат по малко, но някои повръщат огромни количества мляко заради състояние, наречено гастроезофагеален рефлукс. Пръстенът от мускули в областта, в която езофагусът са свързва със стомаха, обикновено действа като еднопосочен клапан, който не позволява на млякото, храната и стомашните киселини да се върнат обратно при свиване на скомаха. Когато той не върши доре работата си и тези киселини се върнат в езофагуса, се получава дразнение, подобно на парене. На много бебета са необходими между 6 и 12 месеца, докато тези мускули започнат да работят добре.
Някои симптоми на гастроезофагеалния рефлукс са: трудности с преглъщането, често оригване и хълцане, задавяне, често възпалено или зачервено гърло, лош сън, внезапен или неутешим плач, често плюене или повръщане, повръщане часове след храненето, отказване на храна или постоянно желание за ядене/пиене, бавно наддаване, чести ушни инфекции, дихателни проблеми – хриптене, затруднено дишане, астма, бронхит, пневмония и апнея.
Гастроезофагеалният рефлукс е по-малък проблем при кърмените бебета, тъй като кърмата се смила два пъти по-бързо от адаптираното мляко и стомахът се изпразва по-бързо, докато адаптираното мляко е трудно смилаемо, особено заради казеина. Няколко проучвания доказват, че кърмените бебета с гастоезофагеален рефлукс имат по-малко проблеми, особено през нощта.
Когато кърмите бебето си, особено важно е, как то ще поеме гърдата, както и позата, в която ще го кърмите. Поставете бебето на гърдата така, че гравитацията да не позволява на млякото да се върне обратно. Най-подходяща за кърмене може да се окаже позицията, при която бебето суче изправено. Може да го кърмите и легнала: сложете бебето да легне до вас, но поставете ръката си под главата му. Старайте се бебето ви да получава достатъчно кърма.
Понякога лекарят може да предпише дохранване с каша за подсилване храната на бебето. Макар практиката да доказва, че това не дава резултат, много лекари предпочитат да опитат първо с каша и след това да изписват лекарства. Може да опитате, на давайте кашата с лъжичка или от чаша, за да не объркате бебето с биберон, тъй като от него се суче по-лесно и бебето може да откаже гърдата.
Някои бебета с рефлукс се справят добре с кърменето, като дори не сучат денонощно. Други бързо научават, че храненето причинява болките им и отказват да сучат въобще. Във втория случай можете да опитате: различни пози; изцеждане на малко кърма, за да потече тя веднага, след като сложите бебето на гърдата; да кърмите изправена; да премахнете всичко, кото би разсеяло бебето ви; топла баня; контакт кожа-до-кожа с бебето; или масаж. Всичко това би могло да помогне.
Има и бебета с гастроезофагеален рефлукс, които искат да сучат денонощно. Кърмата премахва киселините и ги успокоява. Но ако бебето препълни стомахчето си, симптомите могат да се влошат. Затова при такива бебета е добра идея, на всяко хранене да се дава само едната гърда. Тъй като бебето обикновено не изсуква всичко, млякото ще тече сравнително по-бавно, което ще облекчи гърлото му (раздразнено от стомашните киселини) и няма да позволи, стомахчето му да се препълни. При такива бебета понякога помага и използването на биберонка.
Понякога се замисляме, дали ако променим начина на хранене, това няма да облекчи симптомите. Не забравяйте обаче, че гастроезофагеалният рефлукс е медицински проблем, а не хранителен. Кърменето дава много предимства на бебето и майката. А в повечето случаи, с времето проблемът намалява или напълно изчезва.