Преди да стана майка

Преди да стана майка спях толкова колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна.
Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа.
Преди да стана майка.
чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка „слънце“ за прощъпулник. В 5 часа сутринта.
Не знаех, че ако аз ям марула, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите „манту“, „коластра“, „дефтерит“.
До преди да стана майка
никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна.
Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем. Имах време да сънувам.
Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка.
Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си.
Не знаех, че целувката ми може да лекува.
Преди да стана майка
Не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него.
Да разказвам „трите прасета“ в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк.
Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръсчето.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.
Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току що заспа.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам.
Преди да стана майка
Не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка
не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша.
Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в Пирогов ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата.
Прилошаваше ми при вида на кръв.
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
Изпитвах ужас от варицелени пъпки.
………
Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!

П.П. Държа да отбележа, че това не е писано от мен!!!
Попаднах на него в интернет и реших да го споделя,
защото е прекрасно!!!