Витамин D

Витамин D управлява калциевата и фосфорната обмяна на организма и участва активно в изграждането на костите, както и във функционирането на мускулите и нервите.

Съществуват два основни вида витамин D. Ергостеролът е основния градивен елемент на витамин Д в растенията, холестеролът е основния градивен елемент на витамин D при хората. При попадане на ултравиолетова светлина, идваща от слънцето, върху листата на растенията, ергостеролът се превръща в ергокалциферол или витамин D2. По същия начин, ултравиолетовата светлина влияе и върху кожните клетките, като една форма на холестерол в тях, наречена 7-дехидрохолестерол, се превръща в холекалциферол – форма на витамин D3.

Приемът на витамин Д като добавка е необходим само при установен недостиг (дефицит), което лесно може да се разбере чрез кръвен тест. Основната част от необходимия прием на вит. D се набавя чрез кожата при умерено излагане на слънчева светлина. Това се отнася както за майката, така и за детето. Като мастно-разтворим витамин, вит. D се складира в организма и не се налага да се набавя всеки ден. По този начин, както са показали проучванията, при редовно и умерено излагане на слънце, бебето може да си осигури запас за няколко месеца.

Излагане на бебета под 6 месеца на слънчева светлина за произвеждане на достатъчно витамин D:

Препоръчителен прием на витамин Д

За бебета и кърмещи майки е 200 IU = 5 µg (1 µg = 40 IU) дневно, също като за всеки друг на възраст под 50 години. Макар че според някои изследвания децата трябва да получават по 8.5-10 µg дневно.
Бебета под една година не бива да надхвърлят 1,000 IU (25 µg) дневно.

Никой на възраст между една и 50 години не бива да надхвърля 2,000 IU (50 µg) дневно.

Много малко от нас  получават витамин D в достатъчни дози, повечето произвеждаме по-малко от 3 µg.

Хранителни източници на витамин D

Витамин D се получава от храни с изкуствено добавено съдържание на този витамин като млека, маргарин и зърнени храни. В естествен вид витамин Д се съдържа в някои храни като мазни риби и рибени масла (сьомга, скумрия, сардина, херинга, масло от дроб от треска), в черния дроб и яйчения жълтък.

Най-богати на витамин D са рибеното масло (като хранителна добавка) и маслата от черен дроб на различни видове риби (треска и др.). Високо съдържание имат мазните риби: херинга (атлантическа), сьомга, сардина, риба тон, скумрия, треска, хайвер; яйцата (кокоши) и яйчните продукти; маргаринът; черният дроб: овнешки, говежди, пилешки. Други хранителни източници на витамин D: сухо мляко (пълномаслено), краве масло, сметана (минимум 30% масленост), сирене “Ементал”, сирене “Пармезан”. Билки, съдържащи витамин D: Люцерна, хвощ, коприва, магданоз.

2-3 приема седмично, по 150-200 g от изброените по-горе хранителни продукти са напълно достатъчни.

Фактори, които излагат бебето/детето на риск от недостиг на витамин D:

– Бебето рядко се излага на слънчева светлина, ако не го извеждате редовно навън през деня, ако е покрито с дрехи или стои на сянка, ако го мажете постоянно със слънцезащитен крем с висок фактор. Запасите на детето от преди раждането от витамин D са достатъчни за два-три месеца ако детето получава много малко количество слънчева светлина. Колкото по-тъмна е кожата, толкова повече излагане на слънце е необходимо;

– ако майката се излага минимално на слънчева светлина и не приема достатъчно храни или добавки с витамин D;

– нарушено усвояване на витамин D и други вещества като протеини, калций и т.н., при увреждане на храносмилателната система;

– недостатъчен внос на витамин D с храната

Витамин D и кърмене.

Количеството витамин Д в кърмата е малко: 0.5-3.4 µg/литър (20-136 IU/л) при майките които не страдат от недостиг на витамин D. Обаче витамин D в кърмата е във лесно усвоима форма и е достатъчен за повечето деца ако се комбинира с адекватно излагане на слънце.

В едно финландско проучване [Ala-Houhala 1986] е доказано, че добавянето към храната на майката на 50 µg (2000 IU) витамин D дневно е достатъчно за поддържането на нивата на витамин D на бебето на същото равнище, както ако се добави 10 µg (400 IU) витамин D дневно към храната на бебето.

Предозиране на витамин D: Кожата е човешкият орган, който при наличие на достатъчно слънчева светлина синтезира достатъчно витамин D. Едновременно с това кожата не позволява абсорбцията на повече от количеството, което тялото може безопасно да използва и складира. Оказва се, повече не винаги означава по-добре. Особено, когато се касае до витамин D. Това хранително вещество се складира в мастните клетки и дългосрочното приемане на големи дози може да доведе до отлагане на калция в меките тъкани на тялото. По този начин могат да се увредят бъбреците и сърдечносъдовата система. Прекомерният прием на витамина (като хранителна добавка или от обогатени с витамин D храни) води до повишаване нивата на калция в кръвта и свързаните с това ефекти – апатия, анорексия, запек, диария, суха уста, страх, главоболие, гадене и повръщане, жажда и слабост.

Така че – изглежда най-добрият начин да вземаме витамина е като си вземаме слънцето.

Създавам този пост във връзка с наболелия наскоро проблем с липсата на витамин D за бебета по аптеките (вижте тук), с идеята да информирам себе си и Вас колко важен е той всъщност за нашите деца.