- Прави първите си самостоятелни крачки.
- Прави опити да се храни само.
- Опитва се да пие от чаша.
- Прави връзка между предметите и техните названия.
- Страхува се да се отдели от мама.
- Показва с жестове какво иска.
- Радва се, когато изпълни нещо.
- Общува с жестове и мимики. Произнася първите си осмислени думички
Честит рожден ден!!!
Сигурно не можеш да повярваш, но ето, че измина цяла година. За този период от малко, безпомощно новоредено твоето дете сега е на път да влезе в света на прохождащите. Ти чакаш първите думички с трепет, а ето, че те вече са факт и сега на ред са изреченията. Малкото постепенно се справя с нови и нови предизвикателства. Неговият свят се “уголемява” и то започва да експериментира с все повече дейности. Време е да се замислиш за дисциплината. Тя ще ти помогне не само за възпитанието на детето, но е важна и за собственото ти спокойствие. 
Задължително е малчуганът да знае какво му е позволено и какво не, иначе постоянно ще си нащрек и ще го преследващ с мисълта, че може да се нарани. И така започни с първия урок за думата “не”. Важно е когато го казваш да е със строг глас, с ведър, но категоричен тон и да гледаш детето в очите. Използвай я при настина важни обстоятелства. Тогава когато от нея зависи животът на малкото; ако то се опитва да удря някого; ако унищожава вещи и т.н..
За останалите случаи ще трябва да измислиш алтернативни варианти; използвай, че лесно можеш да отвлечеш вниманието на малкото. Този трик винаги работи. 
Дай му интересен предмет и скоро то ще е забравило за намеренията си. Помни, че трябва да си упорита и не допускай изключения. Дисциплината не означава само наказания. Просто когато си ядосана на детето го остави например за малко в кошарката му, така че да се успокои. Така то ще има достътъчно време да разбере, че е направило нещо нередно. През това време детето не трябва да вижда нито теб, нито някой от семейството. Остави го насаме.
Насърчи го да играе с връстничета. Добре е да помогнеш на двигателните му умения, като например потанцувате заедно на любимата му песничка. Трябва да имате такива моменти за релакс, защото в този период детето става по-агресивно и вероятно често ще трябва да се справяш с неговите избухвания. Малкото човече лека по-лека започва да осъзнава как да воюва за независимостта си и това не е никак безпроблемен процес. Същевременно ще откриеш, че детето все по- често ще тича за помощ при теб. Използвай всеки свободен момент да бъдеш с детето. Важното е то да разбере че, въпреки че понякога му се караш, го обичаш безрезервно и то винаги може да разчита на твоята подкрепа.
Какво може да прави бебето?
Ето, че твоето съкровище става само; избутва се да стане от клекнало положение; качва се и слиза по стълби с помощ; има завършено противопоставяне на пръстите; използва лъжица, чаша и моливи; пуска предметите без усилие; с помощ прави 1-те си стъпки. Малкото правилно използва предметите; търси мястото, където за последно е бил видян предметът; крие се от околните (на игра). Детето демонстрира предпочитанията си към определени хора; изразява разнообразни емоции. 
То вече разпознава собственото си име; следва прости моторни инструкции особено, ако са придружени от зрителна опора, напр. „чао“; реагира на интонация за „не“; казва една или повече думи; смесва думите с жаргон. Детето все по-често плаче, когато иска нещо и то не става веднага.
Ходене: Някои бебета вече вървят сами, но при други това става чак на 14-ия или дори 18-ия месец.
Възприятия: Детето разбира, че картинките съответстват на реални предмети – например котката в книжката с приказки прилича на котката на баба.
Като мама: Малкото започва да подражава на онова, което ти правиш, напр. сресва косата си, докато и ти се сресваш.
Игри: не е за вярване, но малкото човече успява да се съсредоточи върху игрите си за около 2-5 минути. Наред с изследването на къщата и всички достъпни предмети, най-голямото забавление са шумните предмети, които издават силни звуци, могат да бъдат удряни или блъскани. Всеки шум въодушевява детето.
Раздялата – въпреки, че вече се чувства доста по-независимо, детето изпитва силен стрес, когато се разделя с мама. Макар сълзите да спрат минути след раздялата, гледката на детските сълзи е тежка за всяка майка. Когато сте заедно, приучвайте детето да стои само в стаята. Ако отидете в друга стая, кажете му къде отивате, но не бързайте да се връщате, ако протестира.
Разговори – не спирайте да говорите на детето, назовавайте нещата с имената им, бройте стълби, показвайте му плодовете и зеленчуците в магазина, посочвайте му чашата, която да вземе само, питайте го дали иска да вземе лъжичката и други дребни неща. Детето е много възприемчиво в този момент и дори да не може да ви отговори, може да ви покаже какво иска. Затова му предлагайте избор между две дрешки, които да облече, между две играчки, дали иска в количката, или да ходи с ваша помощ… Всичко, което казвате на детето, може да бъде повторено или коментирано на неговия неразбираем бебешки език, дори можете да го научите да отговаря с жестове или дори с думички.
Хранене: За първата си година малкото е утроило теглото си от раждането. Възможно е апетитът му да намалее. Това е нормално. 
Причината е, че растежът на детето се забавя. Не мисли, че липсата на апетит се дължи на болест. Не хуквай след детето с лъжичката с храна. Така най-много да го направиш наистина злоядо. Прецени дали да започнеш да даваш на малкото от храната, което приготвяш за цялото семейство или все още да остане на “бебешките манджи”. На тази възраст детето още няма да може да се храни самó, но можеш да опиташ с варианта една лъжичка за него, една за теб (подготви се за шоу). Дори да не се справя, това не бива да те тревожи. Важното е да свикне с лъжицата и въобще приборите за хранене (пластмасови, за да не се нарани). Купи му пъстри чашки, за да тренира с тях. Винаги наблюдавай малкото, когато се храни.
Как да създадеш ритуал за лягане?
Свикни да слагаш малкото будно в леглото му. Подготви се, че то често ще се сърди и плаче, защото ще му се иска да е повече време с теб и таткото. Възможно е даже да не иска да спи през деня или да спи само веднъж за няколко часа. Ако се буди често, го провери за кратко и го остави само. Ако детето започне да се съпротивлява преди лягане, не се учудвай. Това не е инат, а нормалното ново чувство за независимост у детето. Направете си ритуал – хранене, къпане, обличане на пижамката, приказка или песничка.
Как да се грижиш за зъбките му?
Започни да почистваш зъбките на детето със специална детска четка. Сменяй я на всеки 2-3 месеца. Пастата трябва да е колкото грахово зърно. Не позволявай малкото да заспива с шише със сок или мляко в устата. Попитай зъболекаря на детето дали то се нуждае от флуорни таблетки.
Николета
От 7260гр. на 7760гр.-500гр. Ако трябва да съдим каква ще е през годината по рождения й ден … 
не знам какво да мисля: валя пороен дъжд няколко пъти, имаше гръмотевици, после слънце, после градушка и пак слънце. А Николета беше в страхотно настроение през целия ден. На 15ти пък купона беше страхотен, макар че тя доста се умори. Речникът й се разширява: „ам-ам” означава и „дай”, и „заповядай, вземи”, докато не се научи да казва „дядай”-„заповядай”; казва „пати” и „лампа”, казва „боб” вместо „боц” и ме натиска по носа. Бърборосва на „китайски” постоянно. 
С паяка ходи много бързо, направо тича, но дойде време да го махнем. Този месец падна 3 пъти от леглото, два пъти за една вечер в опит да стигне „забранения” шкаф и единия – много лошо се изтопурка на слепоочие. Пищи от удоволствие и се закача, пее си и танцува като й свири играчката, сутрин ми се гушка, дава ми да пия от шишето й и ме храни с нейната солетка, подава неща като ги поискам. Започна да се плаши от мъже. Вече плаче като я оставям сама, не мога да ида до WС! Като я мазах с „Пулмекс-бебе” й замириса лошо и го показа с потърсване и физиономия. 
Хвърля си играчката на земята и я вдига, хвърля-вдига, хвърля-вдига… Нещо стана и започна много да се оригва, чак повръща от това. И после: чукна 6-ти зъб:втори горен десен резец. Помагам й да се храни сама с лъжица, голямо цапане пада. Намазах й пръстите с лекарство, за да не ги смуче, действието му беше точно 10 дена и горчивото спря да й прави впечатление. Несполучлив опит с гърнето-голямо реване беше, затова й го оставих в стаята да свикне с него. 
Обръщаме режима на сън – по веднъж на ден, на обяд. Храненето също се промени: 8.30ч. закуска-12ч. обяд-13ч. сън-15.30ч. следобедна закуска-16.30ч. вечеря-20.30ч. мляко и сън. Новите неща в менюто й: (кисел с) портокал, пресни череши, ягоди и джанки. На 31.05 се изправи сама на хипопотама и ходи, беше много доволна от себе си. На 06.06.2011г. направи първите си крачки!!! Започна да си казва „оп!” и да се изправя като падне, изправя се сама от клекнало положение. Сложихме ограничители на вратите и „каубойска” врата на кухненския бокс.
При педиатъра-д-р Желева на 20.05.2011г., тегло 7430гр., ръст 72,5 см., обиколка на главата 45 см. Много доволна от психо-моторното й развитие. Успокои ме, че от тук нататък Ники не само че няма да пълнее, 
ами може и да отслабва. Във връзка с предстоящата ваксина в 13 мес.(Priorix), ни предписа Thuya occidentalis 15 CH, 1 х 5 гранули, 3-7 дена преди, по време и след ваксинация. Задължителната за възрастта ваксина Sinflorix не беше в наличност и не я бихме. Сменихме си отново педиатъра, новата ни докторка, д-р Кремена Дишева, МЦ Младост, изглежда много мила и добра, а и Ники я хареса от пръв поглед.
