Те са чисти.
Невинни.
Детските очи не лъжат. Те са искрени, 
весели,усмихнати
и дори понякога тъжни,
винаги са отворени към света, към бъдещето.
Защото обичат!
Защото всичко около тях е цветно, няма го досадното „сиво ежедневие“ на възрастните.
Децата се радват и то…на много неща
не само на лъскавите играчки,
а и на целувката и прегръдката на мама,
на усмивката на непознат,
на шарените листа на есента, на звездите през нощта…
Те мечтаят.
Имат си свой приказен свят и вярват в чудеса.
Даже, сигурно, понякога си задават въпроса, който си задава и Малкият принц: „Защо ли възрастните са толкова скучни и не разбират света?“ 
Иска ми се, детето в нас да остане „живо“ завинаги,защото то ни радва, то ни дарява с щастие, красота.
Търси красотата, има я. Ще я откриеш единствено с детето в себе си.
