Светата Православна църква чества всяка година на 8 ноември Събор на Свети Архангел Михаил (Архангеловден). Архангеловден е смятан за най-големия есенен празник след Димитровден в църковните и народните традиции на българите. На този ден се почита Денят на Светите Ангели и на Архангел Михаил, вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото.
Архангел Михаил е един от седмината братя, между които Господ поделил света. На Архангел Михаил били поверени душите на мъртвите. Във фолклорните представи той е най-справедлив сред своите събратя. Почитат го всички, защото е еднакъв и с богати, и с бедни. А и всички си отиват рано или късно. В народните приказки Архангел Михаил примамва душата със златна ябълка, а после я изважда от тялото на умиращия със сабята си. Затова народът нарича светеца още „вадидушник” или „душевадник”. Архангелът отвежда душата “на оня свят”. А оттам, заедно със св. Петър я отправят в райската градина или я наказват с вечни мъки. В иконографията най-често е изобразяван с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола. Светецът се изобразява и с везни в ръце, за да измерва греховете на хората.
Народните легенди свързват светеца не само със смъртта, а и с живота. В една приказка той убива чумата, защото пречела да се продължи човешкия род. Архангел Михаил бил толкова жалостив, че не можел да понася жалбите и оплакванията на осиротелите. Затова Господ направил така, че той да оглушее. Макар и пратеник на Господ на земята, свети Рангел понякога нарушавал божиите заръки. Много приказки са посветени на сюжети, които разказват как той отказал да вземе душата на една болна майка с малки деца. Отказал също да отнеме душата и на единствената рожба на една майка. Много популярна е и приказката, в която отложил смъртта и на своя кумец, но не успял да го избави от нея. На молбите на Рангел да пощади душите на тези хора, Господ отговаря, че само той има грижата за всички земни същества.
Православната църква определя Свети Михаил като един от седемте първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Според религията той представя Божието слово, носител е на Божиите тайни, лечител на недъзите, просветител на душите и молител и застъпник пред Бога, военачалник на цялото небесно войнство от ангели и архангели. 
Пред престола на Господ винаги стоят седем ангели – наричаме ги архангели. Първият е св. Архангел Михаил, изобразяван с копие в ръка, тъпчещ дявола с крака – неслучайно за него казват, че е най-силният ангел! От недъзи лекува архангел Рафаил, Уриил просвещава душите ни. Салатиил се застъпва за нас пред Бога, Уехудиил го прославя, а Варахиил ни дарява с Божиите благославии. Ангелите са пазителите на хората, при раждането си всеки от нас получава своя ангел-пазител.
На днешния ден се отслужват празнични Свети Литургии и водосвети в чест на водача на небесното войнство.На празника се организират курбани за светеца, семейни и родови служби, общоселски празници и събори. В съботата преди празника му се прави Архангелската (Рангеловската) задушница – една от най-големите през годината, което е в пряка връзка в представата за Свети Архангел Михаил като ангел на смъртта. На Архангеловден българите правят курбан. Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, 
чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. За задушницата, както и за патронния празник на светеца, жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани „Рангелов“ или „Господьов хляб“, „Боговица“, „Света Петка“, „Рангелово блюдо“, които по външен вид и названия повтарят основните хлябове, приготвяни за погребение. Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст и изрича думите ”Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!” Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет. Тя също изрича думите ”Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!” На някои места в родината ни домакинята разчупва обредния хляб и дава на всекиго. Къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благослов. Българите са вярвали, че ако умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка.
Рецепта за „Рангелово блюдо“ може да видите тук.
