«Да се решиш да имаш дете, това означава да позволиш на сърцето си да се разхожда извън тялото»

Автоагресия или защо детето се самонаранява

Автоагресията има различни проявления. Детето си скубе косата, драска се с нокти, хапе се, щипе се и се удря на различни места по тялото, някои деца дори си блъскат глават в земята или стените.

Когато навърши 1 година, детето коренно се променя: прохожда и тази негова мобилност го подтива да изледва и изучава всичко наоколо с неспирен ентусиазъм; става по-самостоятелно – няма нужда вече да бъде водено за ръка, за да достигне желаната играчка; започва да общува по-активно – изразява своите желания и настроения на разбираем за мама език и очаква те да бъдат изпълнени, при това-незабавно. С две думи – детето попада в един бурно развиващ се нов свят. Измаря се повече, изнервя се. Постепенно се идентифицира като личност, опитва се да налага своето мнение и желанията си. Изисква повече. Започва да прави връзка между причина и следствие и захитрява.

Не отлагай повече – вече има лесен начин за прехвърляне на спомените ти от старите VHS видеокасети към MP4 файлове. Възползвай се от безплатните ни услуги, ако цената е фактор или се възползвай се от 30% отстъпка от всички платени услуги с код 21MAIMUNKI

Виж как от видеото или на http://дигитализация.бг

Най-често автоагресията е израз на безсилие при силно емоционалните деца. Например когато детето се втурне въодушевено да отваря така интересната стъклена витрина и вие му препречите пътя или го дръпнете от там, то първо ще се ядоса, ще протестира и плаче, докато накрая невъзможността да ви въздейства ескалира в самонараняване. Като следствие на това, след като веднъж детето забележи, че това самонараняване силно ви впечатлява, то започва да го използва в опитите си да наложи себе си и започва да ви манипулира с поведението си („Ще се скубя, докато не ми върнеш играчката”).

Самонараняването е израз на някакъв дисбаланс в организма, който се дължи на тяхната идивидуалност. То може да е отражение на случващото се около детето, например когато родителите се карат пред него и се наричат с обидни думи, при всички случаи това му влияе негативно и много често такава ситуация се оказва стресова за него, затова и посягат на себе си.

Силна уплаха, страх от нещо или някой също може да бъде причина децата да се самонараняват. Затова не ги плашете с „Баба Меца“ или с „Торбалан“, защото ефектът може да бъде наистина пагубен.

Как да се справите? Трябва да запазите изключително спокойствие. Да обясните спокойно и тихо съответната ситуация на детето (неизпълнение на каприз, раздяла с любимата баба и т.н.) и след това да не се намесвате. Със сигурност, ако се оттеглите от стаята и не го наблюдавате, детето ще се откаже от „изнудването“, защото няма кой да го види. Грубостта и физическото насилие нямат място в подобно поведение. Родителите трябва да избягват спорове и скандали пред децата си. Изяснявайте конфликтните ситуации насаме в спалнята или навън, без да повишавате тон. Детето е като гъба и попива всичко, което вижда от вас.

Давайте на мъника повече обич, нежност и внимание! Когато е спокойно, показвайте как не трябва да се постъпва. Когато детето е афектирано, не му противодействайте с неговите действия, т.е. на демонстрирайте колко боли като се скубе или дере. Търпение, търпение и търпение+разбиране, много ласки и любов! Тези капризи и изблици на автоагресия ще отшумят след няколко месеца, ако не насилвате и обърквате детето.