Когато навърши 1 година, детето коренно се променя: прохожда и тази негова мобилност го подтива да изледва и изучава всичко наоколо с неспирен ентусиазъм; става по-самостоятелно – няма нужда вече да бъде водено за ръка, за да достигне желаната играчка; започва да общува по-активно – изразява своите желания и настроения на разбираем за мама език и очаква те да бъдат изпълнени, при това-незабавно. С две думи – детето попада в един бурно развиващ се нов свят. Измаря се повече, изнервя се. Постепенно се идентифицира като личност, опитва се да налага своето мнение и желанията си. Изисква повече. Започва да прави връзка между причина и следствие и захитрява.
Силна уплаха, страх от нещо или някой също може да бъде причина децата да се самонараняват. Затова не ги плашете с „Баба Меца“ или с „Торбалан“, защото ефектът може да бъде наистина пагубен.
Как да се справите? Трябва да запазите изключително спокойствие. Да обясните спокойно и тихо съответната ситуация на детето (неизпълнение на каприз, раздяла с любимата баба и т.н.) и след това да не се намесвате. Със сигурност, ако се оттеглите от стаята и не го наблюдавате, детето ще се откаже от „изнудването“, защото няма кой да го види.
Давайте на мъника повече обич, нежност и внимание! Когато е спокойно, показвайте как не трябва да се постъпва. Когато детето е афектирано, не му противодействайте с неговите действия, т.е. на демонстрирайте колко боли като се скубе или дере. Търпение, търпение и търпение+разбиране, много ласки и любов! Тези капризи и изблици на автоагресия ще отшумят след няколко месеца, ако не насилвате и обърквате детето.
- Menu "main-nav" not defined.