Вие имате възможност да се правите, че не чувате (с риск да оглушеете наистина) и да позволите на досадния навик да отзвучи от само себе си, както става рано или късно с всеки навик на децата на тази възраст. Или пък с помощта на следващите съвети, може да опитате ако не да сложите напълно край на писъците, то поне да свалите децибелите до по-поносимо ниво.
Не се присъединявайте към него. Поддържайте ниско ниво на шума в къщата (намалете звука на радиото или телевизора, не пускайте оглучителна рокмузика и мачове за надкрещяване между родителите). Ако пък крещите на детето да спре да крещи, ще пробудите в него състезателен дух и ще го вдъхновите да постигне нови върхове. Ще затвърдите и стремежа му да издига глас – „Щом мама и татко крещят, значи няма нищо лошо да се крещи”.
Говорете тихо. Когато започнат крясъците, погледнете детето право в очите и прошепнете нещо. Като види, че устните ви се движат, а не ви чува какво казвате, любопитството може да го накара да спре да вдига шум и да се заслуша.
Ограничете силния му глас. Когато достигне средата на втората си година, детето приема по-лесно ограниченията. То ще бъде в състояние да проумее правилата за това къде и кога може да използва силния си глас – „Можеш да пищиш на детската площада, но не и в ресторанта”. Поставянето на подобни ограничения има по-голям успех от пълната забрана, защото по принцип забранените неща стават винаги още по-желани.
Из книгата на А. Айзенберг, Х. Е. Мъркоф и С. Е. Хатауей
„What to expect the toddler years“