Автоагресията има различни проявления. Детето си скубе косата, драска се с нокти, хапе се, щипе се и се удря на различни места по тялото, някои деца дори си блъскат глават в земята или стените.
Когато навърши 1 година, детето коренно се променя: прохожда и тази негова мобилност го подтива да изледва и изучава всичко наоколо с неспирен ентусиазъм; става по-самостоятелно – няма нужда вече да бъде водено за ръка, за да достигне желаната играчка; започва да общува по-активно – изразява своите желания и настроения на разбираем за мама език и очаква те да бъдат изпълнени, при това-незабавно. С две думи – детето попада в един бурно развиващ се нов свят. Измаря се повече, изнервя се. Постепенно се идентифицира като личност, опитва се да налага своето мнение и желанията си. Изисква повече. Започва да прави връзка между причина и следствие и захитрява.
Най-често автоагресията е израз на безсилие при силно емоционалните деца. Например когато детето се втурне въодушевено да отваря така интересната стъклена витрина и вие му препречите пътя или го дръпнете от там, то първо ще се ядоса, ще протестира и плаче, докато накрая невъзможността да ви въздейства ескалира в самонараняване. Като следствие на това, след като веднъж детето забележи, че това самонараняване силно ви впечатлява, то започва да го използва в опитите си да наложи себе си и започва да ви манипулира с поведението си („Ще се скубя, докато не ми върнеш играчката”).
Самонараняването е израз на някакъв дисбаланс в организма, който се дължи на тяхната идивидуалност. То може да е отражение на случващото се около детето, например когато родителите се карат пред него и се наричат с обидни думи, при всички случаи това му влияе негативно и много често такава ситуация се оказва стресова за него, затова и посягат на себе си.
Силна уплаха, страх от нещо или някой също може да бъде причина децата да се самонараняват. Затова не ги плашете с „Баба Меца“ или с „Торбалан“, защото ефектът може да бъде наистина пагубен.
Как да се справите? Трябва да запазите изключително спокойствие. Да обясните спокойно и тихо съответната ситуация на детето (неизпълнение на каприз, раздяла с любимата баба и т.н.) и след това да не се намесвате. Със сигурност, ако се оттеглите от стаята и не го наблюдавате, детето ще се откаже от „изнудването“, защото няма кой да го види. 
Грубостта и физическото насилие нямат място в подобно поведение. Родителите трябва да избягват спорове и скандали пред децата си. Изяснявайте конфликтните ситуации насаме в спалнята или навън, без да повишавате тон. Детето е като гъба и попива всичко, което вижда от вас.
Давайте на мъника повече обич, нежност и внимание! Когато е спокойно, показвайте как не трябва да се постъпва. Когато детето е афектирано, не му противодействайте с неговите действия, т.е. на демонстрирайте колко боли като се скубе или дере. Търпение, търпение и търпение+разбиране, много ласки и любов! Тези капризи и изблици на автоагресия ще отшумят след няколко месеца, ако не насилвате и обърквате детето.
