В края на първата годинка детето детето вече контролира достатъчно пръстите си, за да пуска предметите, които е взело. И, както с всяко друго умение, то ще повтаря действието многократно, за да го усъвършенства. В този момент тоне се интересува какво става с предметите, след като ги пусне. С увеличаване на възрастта хвърлянето се превръща в научен експеримент: „Какво ще стане, ако хвърля това?”, „Къде ще отиде?” Малкият изследовател наблюдава очарован как предметът изминава целия път до земята; ефектът е още по-голям, ако предметът се счупи при падането. Двойно по-забавно е да наблюдава как възрастните се навеждат, за да вдигнат това, което е изпуснал.
Забавлението на детето обаче може да изнерви вас.
Забравете упреците. Фактът, че определен начин на държане предизвиква недоволството на рдителите, дава допълнителна мотивация за повечето деца да го повторят. Затова, вместо да мърморите, че детето е изпуснало нещо, престорете се, че това изобщо не ви смущава. Още повече, че забраната ще лиши детето от възможността да упражнява едно свързано с развитието му умение.
Поставяйте детето на пода. Когато детето изпадне в настроение да хвърля, а на вас не ви се вдига, поставете го на пода, за да може да пуска и вдига колкото си иска. Разбира се, то ще се откаже от тази дейност веднага щом се озове на земята.
Сложете край на яденето. Ако детето хвърля храна, вземете му я и прекратете незабавно храненето.
Окуражавайте пускането на определено от вас място. Например да пусне кубчето в кофата, писмото в пощенската кутия, куклите в шкафа и т.н.
Играйте си на вдигане. Вдигането няма да бъде така забавно като хвърлянето, но играта може да го направи не толкова отегчително. Например: „Нека видим колко бързо можем да вдигнем играчките, които си хвърлил” или „Ще успееш ли да събереш всички кубчета преди музиката да е спряла?”
Внимавайте с чупливите неща. Не оставяйте в близост до любителя на хвърлянето чупливи неща. Детето не би трябвало да може да достигне нещо, което държите да остане цяло.
Започнете тренировки. Когато на детето бъдат създадени достатъчно възможности да хвърля топка в безопасна и наблщдавана обстановка, непреодолимият му стремеж да хвърля може да бъде задоволен … поне отчасти.
Сменяйте топката. За децата на тази възраст са подходящи множество топки, плажни, за тенис, малки, средни, големи, гумени. Избягвайте твърдите топки, изработените от порест материал (за да не отхапе парче от тях) и твърде малките топки (които може да постави в устата си). Купете на детето комплект пръстени за хвърляне, фрийзби, направете хартиени самолетчета.
Свирете фаул, ако това не е топка. Дайте да се разбере, че някои неща са предназначени за хвърляне (топки, фрийзби), а други не са (играчки, книги, чаши). Кажете му „Това е книга. Книгата не се хвърля, тя е за четене”.
Ако хвърлянето може да е фатално. Щом видите детето да хвърля (лили да се готви да хвърли) предмет, който не става за хвърляне, вземето го от ръцете му. Обяснете простичко потенциалните последствия от подобни действия: „Ако хвърлиш камиончето, то може да се счупи”, „Ако хвърлиш кубчето, то може да удари някого”. Дори да последва бурен протест, не отстъпвайте. Побързайте да дадете на детето нещо по-подходящо за хвърляне или отвлечете вниманието му с напълно различна дейност.
Хвърлянето като израз на гняв. На всеки, дори и на възрастните, може понякога да му се прииска да хвърли нещо от гняв или безпомощност. Но макар повечето възрастни да са в състояние да контролират тези емоции, малките деца все още не са се научили как да го правят и в това няма нищо чудно. Опитайте се да му помогнете да се справи с тези чувства по по-приемлив начин.
Из книгата на А. Айзенберг, Х. Е. Мъркоф и С. Е. Хатауей
“What to expect the toddler years”
