На около петнадесет-седемнадесетмесечна възраст детето внезапно открива огромния си капацитет да създава звуци. Подобно на звукорежисьор пред пулт, то експериментира със силата и височината на звука. И докато всички наоколо получават мигрена, детето е на седмото небе.
Вие имате възможност да се правите, че не чувате (с риск да оглушеете наистина) и да позволите на досадния навик да отзвучи от само себе си, както става рано или късно с всеки навик на децата на тази възраст. Или пък с помощта на следващите съвети, може да опитате ако не да сложите напълно край на писъците, то поне да свалите децибелите до по-поносимо ниво.
Не се присъединявайте към него. Поддържайте ниско ниво на шума в къщата (намалете звука на радиото или телевизора, не пускайте оглучителна рокмузика и мачове за надкрещяване между родителите). Ако пък крещите на детето да спре да крещи, ще пробудите в него състезателен дух и ще го вдъхновите да постигне нови върхове. Ще затвърдите и стремежа му да издига глас – „Щом мама и татко крещят, значи няма нищо лошо да се крещи”.
Пренасочете таланта му. Когато детето започне да пищи, пуснете някоя жива музика и го окуражете да пее. Дори и да не пожелае да пее, не е изключено да сложи край на крясъците, само за да може да ви чува като пеете. Или му предложете други интересни начини, при които да из ползва гласа си – да мучи като крава, да мяука като котка, да бръмчи като кола.
Говорете тихо. Когато започнат крясъците, погледнете детето право в очите и прошепнете нещо. Като види, че устните ви се движат, а не ви чува какво казвате, любопитството може да го накара да спре да вдига шум и да се заслуша.
Помогнете му да намери тихия си глас. На малките деца им е трудно да понижават гласа си до шепот, но често опитите да го правят ги забавлява. Предизвикайте го на състезание по шепнене, като първо вие прошепнете някоя дума, а след това то да я повтори, шепнешком. И въпреки че това няма да му се отдава поне още две години, тази игра ще му покаже, че може да се забавлява не само като извисява глас, а и като го снижава.
Ограничете силния му глас. Когато достигне средата на втората си година, детето приема по-лесно ограниченията. То ще бъде в състояние да проумее правилата за това къде и кога може да използва силния си глас – „Можеш да пищиш на детската площада, но не и в ресторанта”. Поставянето на подобни ограничения има по-голям успех от пълната забрана, защото по принцип забранените неща стават винаги още по-желани.
Из книгата на А. Айзенберг, Х. Е. Мъркоф и С. Е. Хатауей
„What to expect the toddler years“
