„Всяка жена, която вече е дала живот, изпитва нещо съвсем особено при разговорите за кърмене или при вида на кърмеща майка” (Хана Лотроп) Кърменето дава щастие, топлина и чувството за единство с малкото същество на гърдите ти, осигурява интензивен и интимен контакт, който е единствен по рода си. То е несравним начин да се осигури идеалната храна за здравословен растеж и развитие на бебето; създава уникална биологична и емоционална основа за здравето на майката и на детето; свойствата на кърмата да се бори с инфекциите помагат да се защити детето срещу болести.
• Кърмата е винаги в наличност, стерилна, с подходящата температура и в по-красива опаковка от АМ. След началния период кърменето е много лесно. Всичко, което трябва да направите, е да вдигнете блузата си и да оставите малкото да засуче. Никакво купуване на АМ, шишета и други принадлежности. Никакво смесване, подгряване, замразяване и чистене на АМ. Ако спите с бебето или бебето спи до леглото ви, можете да забравите за досадните нощни ритуали, свързани с приготвянето на АМ. Всичко, което трябва да направите, е да се претърколите, да оставите бебето да засуче и да заспите отново!
• Кърмата е безплатна.
• Кърмата осигурява перфектната храна за бебето. Майчиното мляко е идеално напаснато към потребностите от хранителни вещества, растежа и състоянието на имунната система на бебето. Особеният му мастен състав, добра смилаемост и пълно преработване не може да бъде наподобен от формулата. Кърмата съдържа достатъчно количество от всичко, от което се нуждае детето през първите шест месеца от живота си, освен витамин D.
• Кърмата винаги съдържа правилната пропорция мазнини, въглехидрати и белтъчини. Фирмите-производителки на адаптирани млека постоянно пригаждат тези пропорции в търсене на най-добрата композиция. Но в действителност състава на майчиното мляко се променя от хранене на хранене в зависимост от нуждите на детето. Никоя формула не може да го направи! Освен това кърмата съдържа ензима лактоферин, който спомага за пълното усвояване на съдържащото се в него желязо.
• Кърмата съдържа имунна защита срещу болести и подпомага развитието на имунната система на бебето. Формулата не дава нито едно от тези предимства. “Кърмените бебета боледуват по-малко, понеже кърмата предава на бебето майчините антитела срещу болестите-имуноглобулини. Около 80% от клетките в кърмата са макрофаги, клетки, които убиват бактерии, гъби и вируси. Кърмените бебета са защитени в различна степен срещу голям брой болести като пневмония, ботулизъм, бронхит, стафилококови инфекции, инфлуенца, отити и шарка. Освен това майките произвеждат антитела срещу всяка болест, която съществува около тях, което прави кърмата специално композирана да се бори с болестите, на които детето също е изложено”.
• Кърмата е по-лесно смилаема от АМ, заради оптималното съотношение на белтъчините в нея (казеин и лакталбумин). Например при кравето мляко съотношението казеин : лакталбумин е 3:1, докато в кърмата то е 0,7:1. Така в стомахчето на некърменото бебе се образуват цели бучки едро пресичащ се млечен белтък-казеин, които се смилат много по-трудно и това води до проблеми като газове и запек. И макар че кърмата съдържа по-малко протеин отколкото кравето мляко, в действителност всичкия протеи от нея е достъпен за бебето. И обратно на това около половината от протеина на кравето мляко преминава през системите на бебето като отпадъчен продукт.
• Кърменето задоволява емоционалните потребности на бебето, защото съдържа хормона ендорфин – „хормона на щастието“. Освен това всички бебета имат нужда да бъдат държани на ръце. Изследванията показват, че преждевременно родените бебета е по-вероятно да умрат, ако не ги галят и носят. Няма по-утешително усещане за бебето на всяка възраст от това да бъде прегръщано и галено по време на кърмене.
• Кърменето създава здрава връзка между майката и бебето. Кърменето стимулира отделянето на хормона окситоцин (хормонът на емоциите) в тялото на майката. Установено е със сигурност, че окситоцинът, освен че стимулира маточните контракции и рефлекса за потичане на млякото, съдейства и за развитие на майчинското поведение и връзката между майката и детето.
• Кърмата, отделяна от майки родили преждевременно, е специално композирана за нуждите на преждевременно роденото бебе. “Млякото, произвеждано от преждевременно родили жени, се различава от това на тези с бременност на термин. По-специално през първия месец след раждането това мляко представлява композиция, сходна с коластрата”.
• Кърменето е предпоставка да нямате злоядо дете. Вкусът на кърмата се променя според състава на храната, която майката яде. По този начин детето има възможност да „опита” косвено ястията, които консумира майката ; така след това преходът към твърдите храни е доста по-плавен и лесен, защото вкусовете ще му будат познати.
• Изкуственото хранене увеличава риска от алергии за бебето. “Кърмените бебета имат по-малко алергии отколкото изкуствено хранените. Това е особено важно ако в семейството ви има история на алергии. Много бебета са алергични към формулата на базата на краве мляко. Някои бебета са алергични дори към соевите млека. Кърменето предпазва от други алергии като атопичен дерматит, хранителни алергии и респираторни алергии”. Коластрата има свойството да „запечата” лигавицата на стомашно-чревния тракт, като по този начин предпазва организма от проникването на чужди белтъчни молекули.
• Кърменето е полезно за зъбите на детето. Кърменето предпазва от кариес-децата които сучат от биберон притискат дълго време подсладентата храна с език срещу предните зъби и така с времето там се развиват бактерии. Според едно американско изследване, развитието на небцето, захапката и лицевите линии е по-добро при кърмените деца.
• Кърмата намалява риска бебето да развие астма, предпазва от респираторни инфекции, диарии, намалява риска от синдрома на внезапната детска смърт (СВДС).
• Кърменето намалява риска от болести на сърцето в зряла възраст. Това се дължи отчасти на по-високото съдържание на холестерол в кърмата. Черният дроб на кърменото бебе се научава да преработва холестерола по-добре от този на изкуствено храненото, което се запазва и в зряла възраст. Това води до по-ниски нива на холестерола и до по-малък риск от инфаркт.
• Кърменето намалява риска от рак на гърдата при майката. Ново изследване от Китай заключава, че жена, която е кърмила 24 месеца през живота си, има наполовина намален риск да развие рак на гърдата в сравнение с жените, които са кърмили 1-6 месеца. Защитата се увеличава до 75% за тези, които са кърмили общо по 109 месеца. Това важи за рака както преди, така и след менопаузата.
• Естественото хранене намалява риска за момиченцата да развият рак на гърдата на по-късен етап от живота. Жени, които са били изкуствено хранени като бебета, показват по-висока честота на рак на гърдата като възрастни. И за двата вида рак – преди и след менопаузата – жените, които са били кърмени като бебета, дори и само за кратко, имат 25% по-нисък риск от развитие на рак на гърдата отколкото жените, които са били изкуствено хранени като бебета.
• Кърменето подпомага интелектуалното развитие на детето. Кърмата поощрява развитието на мозъка и подобрява когнитивното развитие, защото майчиното мляко съдържа така важните за развитието на мозъка на бебето DHА и Омега-3, които са от съществено значение за растежа, развитието и подхранването на мозъчните тъкани. Кърмата съдържа и много холестерол, който е основополагащ за изграждане на нервните тъкани на растящия мозък за. DHA, холестеролът и други съставки на кърмата осигуряват необходимите субстанции за производството на миелин – “мазната” обвивка на нервите. Миелинът подпомага нервите при пренасянето на информация от една част на мозъка или тялото към друга. Тези мазнини са толкова важни, че ако майката не ги осигурява чрез храната си, гърдите могат веднага да ги произведат, за да не липсват те в кърмата! Ето защо проведено изследване установява, че средният коефициент на интелигентност при 7 и 8-годишни деца, които са били кърмени като бебета, бил с 10 точки по-висок отколкото при изкуствено хранените им връстници. Всички деца, включени в изследването, били преждевременно родени и хранени през сонда с кърма, което показва, че самата кърма, а не актът на кърмене, предизвиква тази разлика в коефициента на интелигентност.
• Сученето на бебето помага да се свие матката на майката след раждането, заради производството на окситоцин по време на кърмене. Кърменето ще ви помогне да си възвърнете по-бързо фигурата, тъй като процесът на кърмене кара матката (която по време на бременността е увеличила нормалния си размер 20 пъти) да се свие по-бързо до размера си от преди бременността”. Матката на некърмещата майка никога няма да си върне размера от преди бременността. Тя винаги ще остане леко уголемена.
• Кърменето предпазва от кръвоизливи при майката след раждането.
Кърменето на бебето кара майчиното тяло да отделя окситоцин, който стимулира контракции, а те помагат на матката да се свие до големината си от преди бременността, като също изхвърлят плацентата. Тези контракции също така затварят кръвоносните съдове, които са хранили бебето и спират излишното кървене. Жени, които избират да не кърмят, трябва да получат синтетичен окситоцин, за да се избегне кръвоизлив.
• Кърменето помага на майката да отслабне след раждането. Кърменето изисква средно по около 500 допълнителни калории на ден.
• Храненето с АМ повишава риска бебето да получи отит (възпаление на ушите).
• Кърменето предпазва бебето от бактериален менингит. Менингитът е инфекция, която предизвиква възпаление на мембраната, покриваща мозъка и на спиналната тръба. Може да се причинява от бактерия, наречена Hemophilus influenzae type b (HiB). Кърменето има защитни свойства срещу инфекциите, причинявани от тази бактерия и съответно срещу менингит, предизвикван от нея.
• Кърменето предпазва бебето от дефекти в зрението, тъй като кърмата е основния, ако не и единствен източник на витамин А през първите 24 месеца (или докато трае кърменето) от живота на детето. Освен това координацията „ръка-око“ при кърмачетата е по-добра.
• Кърменето намалява риска от остеопороза. Според проведените изследвания и за кърмещите майки, и за децата им имат по-малък риск да развият тази болест. Шансовете жена с остеопороза да не е кърмила са 4 пъти по-високи отколкото за жените в контролната група.
• Кърменето понижава инсулиновите нужди на кърмещите жени, което е особено важно за жени със захарен диабет.
• Кърмата помага за правилното развитие на храносмилателната система. Определени хормони в кърмата (например кортизол) и по-дребни протеини (включително епидермалния растежен фактор, нервния растежен фактор, инсулиноподобния растежен фактор и соматомедин С) с действието си затварят порозната лигавица на новороденото, като я правят непроницаема за нежелани патогени и други потенциално опасни агенти. В действителност, изследвания при животни показват, че постнаталното развитие на храносмилателната система става по-бързо, ако животното е хранено с майчиното му мляко.
• Кърмемето предпазва от затлъстяване. Скорошно немско изследване установило, че 4,5% от изкуствено хранените деца са с наднормено тегло, докато само 0,8% от кърмените са в такова състояние. Кърмачето само регулира потребностите си от храна – като кърми, то поема точно толкова, колкото му е необходимо. Това позволява на детето да се отнася положително към храненето и възпитава у него здравословно отношение към храната като цяло.
• Кърмата предпазва от бактерията Хемофилус инфлуенце тип В. Hemophilus influenzae type b е бактерия, която може да се размножава в респираторния тракт безсимптомно, но също така може да се разпространи в гърлото, ушите или кръвта и да предизвика тежко заболяване. Кърмените бебета са много по-малко податливи на такова развитие на нещата.
• Кърменето увеличава ефективността на ваксинациите. Кърмените бебета показват по-добри серумни и секреторни резултати в отговор на орални и парентерални ваксини отколкото изкуствено хранените, защото произвеждат по-високи нива на антитела вследствие на имунизациите и по този начин изграждат по-силен автоимунeн отговор на съответните заболявания. Освен това практиката показва, че те понасят доста по-леко нежеланите странични ефекти на ваксините.
• Кърменето е естествен контрацептив. Това е вярно само ако кърмите изключително и цикълът ви не се е възстановил след раждането. Нощното кърмене съдейства за по-дългата аменорея (липса на менструация). Ако наистина не искате да забременеете отново, използвайте някакъв допълнителен метод на контрацепция дори и да не се е възстановил цикъла ви.
• Кърмата действа като естествено успокоително за бебето. Кърмата съдържа вещества, които изглежда действат подобно на приспивателни капки за уморените бебета. Дори ако бебето не заспи, то със сигурност ще се успокои и ще стане по-разбрано. Ако изберете да кърмите след първата година на детето, може да установите, че “ужасните две годинки” така и не се проявяват при вас.
• Кърмата не съдържа продукти на генното инженерство и синтетични растежни хормони.
• Кърменето предпазава природата от замърсяване. Никакви обвивки, контейнери, шишета за еднократна употреба и т.н. “Ако всяко дете в Америка беше хранено изкуствено, щяха да са необходими почти 86 000 тона метал, за да се произведат 500-те милиона контейнера за едногодишното потребление на формула. Ако всяка майка в Англия кърмеше, за една година щяха да се спестят 3000 тона хартия (използвани за етикети на продуктите). Но формулата не е единствения проблем. Шишетата и бибероните изискват пластмаса, стъкло, гума и силикон; производството на тези материали изисква много ресурси и често води до отпадни продукти, които не могат да се рециклират. Всички тези продукти изразходват естествени ресурси, причиняват замърсяване на околната среда с производството и дистрибуцията си и създават боклук с опаковките, рекламата и изхвърлянето си”.
DHA, холестеролът и други съставки на кърмата осигуряват необходимите субстанции за производството на миелин – “мазната” обвивка на нервите. Миелинът подпомага нервите при пренасянето на информация от една част на мозъка или тялото към друга. Тези мазнини са толкова важни, че ако майката не ги осигурява чрез храната си, гърдите могат веднага да ги произведат, за да не липсват те в кърмата!
