На 6 декември Българската православна църква отбелязва един от най-големите семейни празници, чествани през зимата, посветен на Свети Николай, Мирликийски Чудотворец (Никулден). Св.Никола е покровител на моретата, на моряците и рибарите. За свой патрон го почитат също банкерите и търговците. Българското име на светеца е Никола, означава „Побеждаващ“. „Николай“ е русизъм, който се налага след църковни реформи през 1654 г.
Св. Никола е роден в гр. Патра. Семейството му било знатно и богато. Според легендата, св.Николай е роден през 3-ти век в Мала Азия в град Мира (Myra), сегашна Турция. Той станал епископ още на младини и с голямото богатство, което наследил, помагал щедро на бедните. Умира през 342 г. в гр. Мир. През 1099 г. мощите на св. Никола са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега.
В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Свети Никола е покръствал в правата вяра, а когато е кръстосвал моретата, се е сблъсквал с безброй опасности, от които е успявал да се спаси благодарение на молитвите и божията закрила. 
Спасявал е също изпаднали в беда моряци и рибари. Легендата гласи, че веднъж, когато св.Никола излязъл с лодка в морето, се извила буря и пробила лодката. Св.Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така той и спътниците му се спасили. Свети Николай прилага божията заповед „да правим добро скришом и да не търсим за него светска слава”. Според народно-християнския мит при подялбата на света нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на необятната водна шир – на океаните, моретата, реките и езерата, господар на целия подводен свят – рибите и водните демони. Според народните вярвания светецът причинява морските бури и урагани. Когато е сърдит, той пуска силни ветрове, разлюлява морето и потопява корабите и лодките. Ето защо нашият народ казва, че на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се отдаде нужната почит към светеца-покровител. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Никола. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св. Никола за неговото застъпничество. У нас по традиция на Никулден рибарите приключват с есенно – зимния риболов. Последният улов се принася в жертва на светеца.
На този ден задължително на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи. Обикновено това е шаран, защото според поверието той е „слуга на св.Никола“. Шаранът, напълнен с ориз или булгур, с орехи и стафиди, се пече цял и след прикадяване се разчупва и раздава. Рибникът също е шаран, който се пече обвит в тесто, разплескано и намазано с олио. По него се правят шарки или се налепват тестени пръчици и топчици, изобразяващи гръбнака и опашката на шарана, очите му.
Освен рибник, за никулденската празнична трапеза жените приготвят специални обредни колаци, познати с названията Богов хляб, боговица, никулденски кравай, параклис, Никулски хляб, светец. Хлябовете се украсяват пластично, като върху тях от тестото се моделират образът на светеца или неговият кораб
В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб, фасул, сарми, шарлаган (масло от орехи или сусам).
Преди да започне тържественото угощение рибникът и погачата се прикадяват от най-възрастния представител на семейството и рода или се освещават в църква. Част от обредната храна се раздава из махалата за здраве и за да „пази свети Никола моряците и рибарите от беди и корабокрушения“. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. 
Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на шапките на децата, за да ги пази от зли сили и уроки.
Образът на свети Никола се свързва и с децата, защото той е дядо Коледа или наричаният в някои страни Санта Клаус.
Рецепта за Никулски хляб (от Hera.bg) може да видите тук.
