За войнствената природа на малчугана има множество причини:
Стремеж към независимост и идентичност. Детето пораства и се утвържадава, понякога по агресивен начин, за да се почувства по-голямо и значимо.
Чувство на безсилие. Когато не успява да контролира своето обкръжение така както му се иска, детето реагира по единствения начин, който знае (напр. ще ухапе другарчето си в стремежа си да го накара да пусне желаната играчка).
Липса на контрол върху импуслите. Дори ако разбере (което става понякога около третата годинка), че като удря причинява болка, детето пак не е в състояние да се удържи да не го прави. И на вас вероятно ви се иска да зашлевите колегата, който ви вдига кръвното на работа, но заради ограниченията поставени от обществото не се поддавате на изкушението. Детето изпитва същите имуплси, когато някой го ядоса, но все още не се е научило да ги управлява.
Липса на светска шлифовка. Борбеността е характерна за човешката природа. Но социалните умения не са вродени. Те се научават чрез опита, чрез подражанието на възрастните, които им служат като модел, чрез чпробване и допускане на грешки, чрез често повтаряне на указания от другите.
Неспособност за предвиждане на последствията. Детето може и да съжалява като разплаче някое другарче, но все още няма нужната прозорливост, за да избегне този неприятен резултат, като не удря.
Липса на речеви способности. Детето все още не притежава словестни умения, неоходими за изразяване на неговите чувства, нужди или желания, или за да разясни или да се отърве от някои светски проблеми. Затова не е чудно, че прибягва често към по-физически средства на изразяване.
Но! Нормалната за малките деца агресивност може да се задълбочи от външни фактори. Тяхното елиминиране или свеждане до минимум би могло да намали агресивното поведение на детето. Такива фактори са:
– Липса на сън. Например детето скоро се е отказало от следобедния си сън или пък е будувало през нощта или е заспало трудно.
– Глад. Прекалено дълги периоди между храненията или косумирането на богати на захари храни са в състояние да причинят лошо държание.
– Болест. Ако внезапно е започнало да проявява агресивност, детето може би е хванало някакъв вирус или току що се е преборило с него.
– Важна промяна в живота. Всяка новост, от нова гледачка до отсъствие на родителите, е в състояние да направи детето по-напрегнато от обикновено.
– Недостатъчно внимание. Деца, които не получават достатъчно внимание, когато са добре, често започват да се държат лошо, за да бъдат забелязани.
– Прекален контрол. Когато на детето не му се позволява да избира, чувството му на безсилие може да нарасне, а заедно с него – склонността към агресивност.
– Липсата на контрол. Родители, които позволяват всичко на своето дете и не поставят никакви ограничения, биха могли неумишлено да насърчат излизащото от рамките поведение, включително и агресивността.
– Проблемни родители или гледачи. Когато хората около детето страдат от депресия, злоупотребяват с алкохол, имат семейни или други проблеми, това се отразява върху нормалните родителски функции и детето може да изрази страданието си, като се държи по-нападателно.
Понякога родителите гледат на агресивността като на нещо не само нормално, но и желателно. Те смятат, че от агресивното дете ще излезе преуспяващ зрял човек. Това не винаги е така; агресивните деца обикновено не са популярни нито сред своите връстници, нито сред учителите. По-вероятно е в живота да прогресира детето, което може да се утвърди и знае как да получи каквото иска без да настъпва останалите по пръстите на краката.
Как да се справим с агресивността:
Поставете правила. Дайте ясно да се разбере, че използването на физическа сила по време на гняв, за разрешаване на спор или като средство за получаване на онова, което искаш, е неприемливо и че не е редно да причиняваш болка на другиго. Ще трябва да повтаряте доста пъти това послание.
Избягвайте да раздавате правосъдие с тежка ръка. Изкусително е да издърпаш насила нежелаещия да напусне пясъчника малчуган, да го побутнеш, когато се отклонява от пътя, я вие бързате или да го напляскаш набързо, защото е сритал някое от своите другарчета, но тази тактика създава деца, чиято ръка също натежава, когато са ядосани или под влияние на стрес. Вместо това опитайте да се справяте с вашето дете твърдо и същевременно колкото се може по-меко, дори когато сте възмутени или губите търпение.
Заложете на златната среда при възпитанието. Най-агресивните малчугани обикновено имат агресивни и склонни на ди наказват родители, които ги възпитават чрез методите на физическото наказание, или родители, които изобщо не ги възпитават. Избягвайте тези крайности. Ако детето ви е агресивно, особено важно е да въведете ограничения и да определите някаква структура, като същевременно му създадете множество възможности за избор.
Утвърдете чувствата на вашето дете. За разлика от действията, всички чувства са позволени. Дайте му да разбере, че няма нищо ллошо да се ядосаш, когато не стане на твоето или някой ти вземе играчката, но не и да удряш. Също така насърчавайте изразяването на чувствата с думи, а не с агресивни действия.
Създайте възможности за „изпускане на парата“ ( игри като бой с възглавници, барабанене с тенджери, тичане, скачане, плискане във ваната, ритане на топка и т.н.)
Определете по кое време детето ви не е „във форма“. Умореният малчуган може да се държи ирационално на каквато и възраст да е. Определете по кое време на денонощието детето е най-уморено (обикновено това е късния следобед и ранната вечер) и избягвайте да го срещате точно тогава с другарчета или да го поучавате.
Сведете до минимум чувството на безсилие. В голяма степен агресивното поведение на децата се дължи на усещането за безсилие. Като им помагате да научат уменията, необходими за ежедневието-общуване, обличане, игра, хранене-бихте могли да намалите не само това чувство, но и агресивността.
Успокояващи дейности. Всеки ден правете почивки (особено в периоди на по-голям стес) за гушкане, пеене, четене и други успокоителни дейности.
Давайте пример. Ако детето ви наблюдава как се справяте зряло с вашите проблеми, като използвате думми, вместо действия, компромиси вместо конфликти, то най-вероятно ще се научи да действа по същия начин. Ако пък все пак изгубите търпение, направете непременно така, че детето ви да види как признавате грешката си и се извинявате за нея.
Преценете кога да не се намествате. Някое и друго безобидно блъскане или дръпване няма да нарани никого и не изисква вашата намеса. Ако се намесите, когато няма нужда, ще лишите засегнатите деца от придобиването на ценен обществен опит.
Преценете кога да се намесите. Ако конфронтацията прерастне в явно насилие (с хапане, ритане, щипане и т.н.), или стане ясно, че някой ще пострада, намесете се и побързайте да сложите край на конфликта. Съсредоточете вниманието си върху спасяването (и ако се наложи – утешаването) на жертвата с друга активност и отведете от мястото вашето дете. Спокойно и накратко обяснете, че подобно поведение (удряне, хапане, щипане, ритане или блъскане) е недопустимо и обяснете защо („Ти причини болка на Ники като го удари“). Може да предупредите за последствита, ако поведението се повтаря многократно („Ще трябва да се приберем“), нe използвайте подобни заплахи, ако нямате намерение да ги изпълните.
Не започвайте и вие военни действия. Загубата на контрол е достатъчно плашеща за малкото дете, за да трябва да изтърпява и мъмрене, или още по-зле – натупване – от голяма, обичана и авторитетна фигура. Ако го принуждавате да ви слуша чрез насилие, създавате точно такъв модел, който то да следва.
Сменете мястото. Когато отрицателното поведение се отприщи, мирът често може да бъде възстановен чрез преминаване към някоя надзиравана от родителите дейност (приготвяне на закуска, рисуване, игра в кръг) или чрез насочване вниманието на двете страни в друга посока.
Не изпускайте от поглед, защото дори и най-добре държащите се деца понякога прибягват към физическа разправа с другарчетата си.
По материали от книгата на А. Айзенберг, Х. Е. Мъркоф и С. Е. Хатауей
“What to expect the toddler years”
- Menu "main-nav" not defined.