„Лесните“ принципи за правилно хранене на детето

Ако искаме детето ни да се храни спокойно и пълноценно, то от нас, родителите зависи да формираме у него култура на хранене. Широко разпространено е разбирането, че колкото повече храна погълне малчуганът, толкова по-здрав и силен ще порасне. Загриженият родител не може да приеме отказът на детето от храната/количеството храна, което му предлагаме и така в къщи започва една малка война, обречена предварително на провал. Ежедневната битка за „още една“ (две, три или пет) „последна“ хапка е колкото вредна за детето, толкова и безмислена. В най-добрия случай резултатът ще е злоядо дете, а по-лошият –  възрастен, без хранителен режим, който се храни по задължение и за когото храната няма вкус и стойност. Затова нека да разгледаме основните „хитрини“-грешки, които допускаме при храненето на децата си и как да се справим с тях, за да бъде храненето приятно и пълноценно?

– Не принуждавайте! Насилието може да има различни проявления: от строгия тон и острия поглед, през манипулациите от рода „Една хапка за мама, айде още една за татко … хайде де, ако го обичаш…нали обичаш тати…“ или „Отвори хамбарчето да влезе самолетчето“ и се стигне до „Няма да ставаш от масата докато не си изядеш яденето“ или заплахи и предупреждения от рода на „Ако/докато не си изядеш закуската, няма да излезем на разходка“. Предлагането на някаква храна, която да възбуди апетита – нещо подсладено, пикантно или предпочитано от детето лакомство (бисквити, кексове, колбаси), е също вид принуда. С това се постига някакъв частичен временен ефект, но положението си остава същото – апетитът липсва. А в допълнение – и вкусът на детето вече завинаги е покварен. Възможен е и обратния вариант: „Изяж си супата и тогава ще ти дам парче от любимата ти торта“. Всяко насилие над личността, включително и хранителното насилие, нанася както физически, така и психически вреди. Детето е деликатно и чувствително същество. Отначало приема наложената му храна, защото е добро същество. Възпитателят е победил – порцията е изядена. Но настъпва моментът, в който търпението и желанието на детето да угоди на възпитателя си  се изерпва и  то започва да се противопоставя като на свой ред отказва всяка храна, която му се предлага. Апетитът изчезва, появява се т.нар. злоядо дете! А под влияние на травмираната нервна система се травмира и стомахът. За храната, за която не е проявено желание, не се отделят необходимите стомашни сокове и така се предизвикват предизвикват гнилостни процеси, които от своя страна впоследствие дават поражения върху храносмилателните органи. В крайна сметка, ако човек редовно е насилван да прави нещо против волята си, у него естествено възникват протест и злост към този, който е ограничил свободата му. Рано или късно тези негативни реакции ще се отразят и на отношенията с детето като цяло. Друг негативен резултат от насилственото хранене, който може да се появи, е че в следствие на негативните емоции у детето и намалелия апетит, то започва да хитрува – забавя процеса на сдъвкване на храната, задържа я в устата си, удължава времето на хранене и ако в такъв момент бъде насилено да яде, неговият организъм може да отвърне с повръщане. Ако този подсъзнателен рефлекс се закрепи, такава реакция ще преследва детето дълги години.

– Не разсейвайте. Изключете телевизора, скрийте новата играчка,  с тяхна „помощ“ освен всичко друго, ще възпитате и лоша култура на хранене. Друга тактика, която прилагат родителите/възпитателите, за да се изяде сервираното, е разказване на приказки, пеене на песни, разиграване на трикове или нещо друго, докато съдържанието на чинията се прехвърли от чинията в устата на малчугана. Тук умело и хитро се използват любознателната природа и невинно любопитство на детето към заобикалящия го свят, който опознава. И докато“ слуша интересната приказка или гледа разиграния трик, механично приема подадената му храна. То дори е готово да му сипят още, само и само да му разказват нещо интересно. Възпитателите са наясно с това и хитрините им успяват. Но и тук пагубните последици не закъсняват. Освен това, заслушано в разказа и загледано в триковете, детето механично нагълтва храната и не я сдъвква добре. Но ако детето само` се разсейва, отвлича вниманието си от храната, не му се карайте и не настоявайте – явно просто не е гладно.

– Не подкупвайте/Не изнудвайте. Не използвайте храната като средство за награда. Изрази от рода „Ако си изядеш попарата, ще ти дам шоколад“ са изключително неправилни- предлагайки шоколада като награда, всъщност омаловажавате значението на попарата (в конкретния случай). Никакви възнаграждения във вид на храна – храната не е средство за постигане на послушно поведение, не е средство за наслада, храната е средство за Живеене. Удоволствието от храната е необходимо, естествено, но то трябва да произхожда само от здравия апетит. Друга поредна хитрина на възпитателя е да дава желани от детето обещания – водене на куклен театър, на разходка, на цирк, купуване на желана играчка. И при това обещание порцията храна е преминала автоматично в стомаха на детето. Дали обещанието ще бъде изпълнено, или не – няма значение.

– Не припирайте. Детето не е на състезание, когато се храни. Темпото на хранене е различно при всички и излишното бързане е вредно, храната трябва да се сдъвква добре. Ако се налага да бързате за училище или още за някъде, по-добре детето да не успее на дояде всичко, отколкото в суматоха и паника да погълне още едно несдъвкано парче.

– Не предлагайте големи порции. Обичайна практика е този, който се грижи за детето, да определя по свое усмотрение порцията храна, която трябва да поднесе при поредното хранене. Много често детето се е нахранило, а чинията му стои почти пълна. В такива случаи родителите, баби, дядовци и т.н. се опитват да принудят детето да изяде всичко докрай, което също предизвиква отрицателно отношение на детето към храната. От това може да се постигне също ефекта на разширения стомах, при който детето ще се нуждае от все повече и повече храна, за да се засити. Резултатът е затлъстяване. Затова преценявай правилно от колко храна се нуждае детето ви на всяко хранене конкретно. Обслужвайки предразсъдъка, че колкото повече храна се поглъща, толкова повече сили и здраве дава тя, родителите/възпитателите системно и съзнателно превишават детските порции както по количество, така и по калории. Запомнете, че превишаването на порциите на детето дори с няколко хапки на ден е отклонение спрямо нуждата му от храна.

– Не пренебрегвайте индивидуалният вкус. Всеки човек може да харесва или не определена храна. Съобрази се с детската индивидуалност, покажи на мъника, че мнението му има значение за теб. Заменете нежеланата храна с друга, например броколите или морковите с друг зеленчук. Бъдете спокойни, с течение на времето вкусът му ще се промени и тогава ще изпитва желание да опитва повече различни видове храни, включително и броколи. Позволи му известна свобода – например  ако не харесва магданоза в салатата (обясненията колко е полезен едва ли ще свършат работа, но например тайната, че така може да стане много силен може и да го убеди да опита), не настоявайте повече от необходимото, можете да отложите магданоза и за друг път. Разбира се, това не важи в пълна степен за случаите, в които детето предпочита само един вид определена храна. Тогава се опитайте да му предложите разнообразие чрез вида на храната. Външният вид играе огромна роля за първоначалното възприятие. Поиграйте си и направете интересни формички (човечета, корабчетаживотни…) от моркови, домати, краставици, кашкавал и т.н. Някои деца имат и странни (за родителите) прищявки. Повечето от тези прищявки са безобидни, и могат да бъдат удовлетворени; обаче се случва някои малки познавачи с изтънчен вкус искат да похапнат например кибрит, или пръст. Като правило, подобни изцепки са свързани с някакво нарушение на обмяна на веществата или някакъв временен химически дисбаланс (когато ядат тебешир например – организмът търси калций). Консултирайте се с лекар и опитайте да разберете причините.

– Не „угоявайте“. Не предлагайте храна по всяко време на деня, без детето да е гладно. Ако то постоянно гризе солети или гризки, няма как когато настъпи времето за основното ядене то да е огладняло. Нормално е в такива случаи да не прояви никакъв интерес към предложената храна, та дори и тя да е любимата му. Избягвайте да храните детето с ненужни калории, оставете място в коремчето му за пълноценната храна, която ще даде на организма му необходимите и полезни вещества и енергия. Чрез лакомствата, приемани по всяко време на деня, вие може само да разглезите детето и да извратите вкуса му, а също и да нарушите обмяната на веществата. Здравето се извоюва с дисциплина, засягаща и стомаха. Тръгне ли се по пътя на прищевките, умореният стомах отслабва, а с него отслабва и волята. Постепенно идва моментът, когато този човек вече не може да спре и да се противопоставя на изкушението, въпреки желанието си. Той посяга към всичко, без да се интересува от последствията. А когато на детето се дава само количеството храна, което желае, то ще запази както апетита си, така и своя природен инстинкт, ще запази здравето си.

– Не се тревожете и Не тревожете. Не изпадайте в паника дали детето ви е яло навреме и колко. Контролирайте само качеството на храна. Не досаждайте и не питайте: „Ял ли си? Искаш ли да ядеш?“ Нека детето само` потърси храна, когато поиска! Липсата на апетит по време на боледуване не е нещо тревожно, а напълно нормална проява на инстинкт за самосъхранение – организмът чисто и просто пести силата и енергия, за да се бори с вируса, вместо да преработва храната.

Затова ако детето категорично отказва да яде, оставeте го на мира до следващото хранене, бъдете спокойни – то няма да умре от глад. Съберете цялата си воля и не тъпчете детето си, когато отказва да яде. Мъникът със сигурност има причина, за да отказва храната, уважете я.

Запомнете: Ако детето не иска да яде – значи в даден момент то не се нуждае от храна! Ако не иска да яде само нещо определено – значи точно от това няма нужда!