Не знае никой преди колко века
разбудила е тя човешкото в човека,
но струва ми се, в нощ студена
от майчина целувка е родена.
Усмивката – тя води двама млади
към върхове и звездопади.
Усмивката – със свойта нишка лека
човека тя привързва,
човека тя привързва към човека.
И днес на твойте устни тя цъфти,
усмихнеш ли се – хубава си ти.
Не бива без усмивка дом да има,
без нея по света ще бъде вечна зима.
Изпълнява „Трамвай N 5“; Муз. Митко Щерев ; Текст Лъчезар Станчев
Понякога от страх умирам, изпълнена съм с толкова любов, в очите детски смях съзирам, за миг не дишам, попивам светлина
Мили Мамо и Татко,
Не ме разглезвайте! Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам…
Не се страхувайте да сте строги с мен! Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото…
Не ме насилвайте! Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате…
Нека ви разкажа колко весело е в къщи с две бебета
