Не знае никой преди колко века
разбудила е тя човешкото в човека,
но струва ми се, в нощ студена
от майчина целувка е родена.
Усмивката – тя води двама млади
към върхове и звездопади.
Усмивката – със свойта нишка лека
човека тя привързва,
човека тя привързва към човека.
И днес на твойте устни тя цъфти,
усмихнеш ли се – хубава си ти.
Не бива без усмивка дом да има,
без нея по света ще бъде вечна зима.
Изпълнява „Трамвай N 5“; Муз. Митко Щерев ; Текст Лъчезар Станчев
