Мили Мамо и Татко,
Не ме разглезвайте! Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам…
Не се страхувайте да сте строги с мен! Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото…
Не ме насилвайте! Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате…
Не бъдете непоследователни! Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога…
Не ми обещавайте! Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам…
Не се разстройвайте много, когато ви кажа “Мразя ви”! Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили…
Не вършете вместо мен нещата, които мога да си свърша сам! Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам…
Не ме критикувайте пред други хора! Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме…
Не ме предпазвайте от последиците! Аз имам нужда от опит…
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата! 
По някакви причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване – още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но по-добре да поговорим за това по-късно…
Не избягвайте отговорите на честите ми въпроси! Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял да ви питам и търся информация някъде другаде…
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни! Ще ми бъде трудно да ви следвам…
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно! По-важно е как го прекарваме…
Не позволявайте страховете ми да предизвикат безпокойството ви! Иначе ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост…
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми! Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа…
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове! Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър…
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си! Така и аз ще бъда също ваш приятел…
Запомнете, че е по-лесно да се науча от модел, а не от критик! Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда, само гълчането не го забравяте…
И само още нещо:
Аз ви обичам много!
Моля ви, обичайте ме и вие…
