Бронхиална астма при децата

Бронхиалната астма представлява мултифункционално заболяване, в основата на което стои алергично възпаление на дихателните пътища и хиперактивност на бронхите – остър бронхит в съчетание с астма. Бронхиалната астма се отнася към болестите с наследствена предразположеност, и по правило се развива при деца, в чиято семейна анамнеза присъстват болни от алергични заболявания. Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване на дихателната система в детска възраст, като причината за него е предимно алергичен компонент.

Бронхитът е заболяване, което се развива с възпаление на част от въздухосносните пътища на белите дробове, на лигавицата на белодробните бронхи. Болестта засяга разклоняващите се тръбовидни органи – трахея, бронхи и бронхиоли. Възниква вследствие възпаление на стената на бронхите под влияние действието на различни вредни фактори. Най-често това са инфекции с микроорганизми – вируси, микоплазми, гъбички, рядко бактерии.

• Симптомите на бронхит включват кашлица жълто – сиви слуз , болки в гърлото , хрипове и като запушен нос . В 90% инфекцията е вирусна по произход (вирусите на грипа тип А и В, парагрипен вирус, респираторно синцитиален вирус, коронавирус), но понякога това е причинено от бактерии (Mycoplasma pneumoniae, Chlamydia pneumoniae, Streptococcus, Haemophilus influenzaе). Повтарящи се пристъпи на остър бронхит , които отслабват и дразнят бронхите дихателните пътища с течение на времето , може да доведе до хроничен бронхит . Излагането на дразнители като замърсяване,серен диоксид, химикали, тютюнев дим могат също да причинят остро бронхиално дразнене.
• Симптомите на остър бронхит включват: Суха кашлица . Жълти, бели , зелени храчки , обикновено се появява 24 до 48 часа , след като започне кашлица . Повишена температура, втрисане . Болезненост и стягане в гърдите . Понякога болка под гръдната кост по време на дълбоко дишане и задух
• Симптомите на хроничен бронхит са: Упорита кашлица с жълти, бели , зелени храчки за най-малко три месеца в годината , и за повече от две последователни години . Понякога се появяват хрипове, понякога задух .

Астмата е хронично заболяване, което има хронично рецидивиращ ход, т.е. редуват се периоди с по-тежко-изразени симптоми на астма (със задух, свирене на гърдите, стягане в гърдите, кашлица), но може да се наблюдават и безсимптомни периоди, когато той се чувства здрав.Астмата се характеризира с повишена реактивност на дихателните пътища, реагиращи на различни стимули. Алергичната астма се предизвиква от различни алергени, а неатопичната предимно от неспецифични стимули. Разграничаването на двата типа астма е условно и рядко се среща в чист вид. При 80% от случаите на астма при децата до 3 год., преобладава атопичната астма – астматичните симптоми са свързани предимно с вирусни провокации. При по-големите деца и младите хора преобладават алергичните стимули, докато при възрастните вече се намесват много допълнителни фактори и алергичните стимули остават на заден план, т.е. става дума за неатопична астма.

Един от основните рискови фактори е наследствената предразположеност към алергията. Когато страда единият от родителите, вероятността заболяването да се предаде по наследство е около 50 процента. Когато са болни и двама та родители, този процент достига цифрата 80. Лекарите предполагат, че по наследство се предава не конкретното заболяване, а податливостта на организма да прихване някаква алергия. За съжаление, е невъзможно предварително да се определи към какво точно ще възникне алергичната реакция на детето.

Под влияние на различни алергени се създава сенсибилизация – алергена се среща с клетките на имунната система на организма и се образуват специфични антитела от клас ИгЕ, които се фиксират върху мастоцитите. При среща между алергена и антитялото става разрушаване на мастоцита и се освобождават вещества, които водят до хиперемия (повишено местно кръвонапълване) и оток на бронхиалната лигавица. Повишена секреция на слузните жлези и спазъм на гладката бронхиална мускулатура.

ОПИСАНИЕ И ПРОЯВЛЕНИЕ :

По време на астматичен пристъп настъпва спазъм на гладката мускулатура на бронхите, оток на лигавицата и хиперсекреция на мукус. Резултатът е различна по тежест бронхиална обструкция.

Астматичният пристъп може да настъпи съвсем внезапно. Често е предшестван от алергична хрема, която започва с водниста секреция и има различна продължителност. Обикновено след 2-3 дни започва и мъчителна кашлица (суха, а в края на пристъпа вече започва да се овлажнява и се появяват храчки) и пристъпен задух, свиренето на гърдите, стягане в гърдите. Понякога нещата вървят успоредно, т.е. едновременно настъпват и симптомите на алергичен ринит, и на астмата. Значително по-рядко настъпва астматичен пристъп, без да бъде предшестван от хрема или без да има някакъв проблем с носа.

Астматичните симптоми често се проявяват внезапно, нощем. По време на пристъп честотата на дишането се увеличава, затруднена е физическата активност в различна степен, при тежките пристъпи говорът е накъсан, пациентите не могат да изговорят цяла фраза наведнъж. В дишането се включват и допълнителни мускули, болният заема седнало положение – което облекчава донякъде дишането.

Астматичните симптоми се проявяват всеки път с една и съща характеристика и при определин обстоятелства: определен сезон, в определена среда и след контакт с определен алерген. Характерно за бронхиалната астма е пълното възвръщане към нормално дишане след употреба на бронходилататори (медикаменти които отпускат и разширяват бронхите), а понякога и спонтанно.

При преглед на дете в астматичен пристъп, при което дихателните пътища са с много по-малък диаметър, се установява експираторен задух, свиркащо дишане ( което се чува от разстояние), разширен гръден кош, везикуларно дишане с удължено издишане и сухи свиркащи хрипове. Колкото е по-малко детето, толкова клиничните симптоми са по-нетипични: началото по-често е постепенно, на слушалка в белите дробове се установяват средни и дребни влажни хрипове. Тази бронхитна находка се задържа понякога дни и седмици и ефектът от бронходилататорите не е така очебиен. Тези особености са причина по – трудно да се постави диагнозата на бронхиалната астма във възрастта до 2 години.

ДИАГНОСТИКА:

Необходима е консултация със специалист-алерголог и с пулмолог.

За правилната диагностика на бронхиална астма от значение са: данните за фамилна обремененост, други алергични прояви у детето в миналото или в момента, липса на инфекциозен синдром, бърз ефект от бронходилататори и предпазен ефект на антиалергичните средства, повишени еозинофили.

По време на пристъп, спирометрията е с определена конфигурация на показателите, което категорично дава отговор на въпроса дали се касае за астматичен пристъп или не. Установява се различна по тежест бронхиална обструкция.Бронхиалната астма се характеризира с различна по тежест бронхиална обструкция, която е обратима в различна степен.

Следващата стъпка е определяне обратимостта на бронхиалната обструкция с бронходилататорен тест (бронходилататорите са лекарства, разширяващи бронхиалните пътища на белите дробове, позволявайки на въздуха да проникне в тях.). На пациента се дава лекарство, най-често салбутамол, във вид на инхалации, и след 15 минути отново се измерва дишането. Ако пациентът отговаря добре на медикамента и подобрява вентилаторните показатели, това означава, че бронхиалната обструкция, която се регистрира по време на пристъп, е обратима. Това е втората и важна характеристика на бронхиалната астма.

Ако пациентът обаче е без пристъп и е в ремисия на основното заболяване, това не може да се установи със спирометрия. Няма да я има бронхиалната обструкция и тази обратимост. В такива случаи, полезно за диагнозата е едно по-продължително проследяване на дишането в домашни условия, т.е. трябва да се използват ВЕД-метър (той измерва максималната скорост, с която въздухът може да излезе от белите дробове при издишване). Проследяването се прави, като се измерва дишането на пациента сутрин и вечер в продължение минимум на 2 седмици и се попълва дневник, за да може да се направи графика.

В болнична обстановка или в специализирани кабинет могат да се провеждат т. нар. провокационни тестове. Те се извършват с различни медиатори или неспецифични стимули. Идеята е, че ако има някаква латентна бронхиална хиперреактивност, с този тест тя се обективизира. Тестът с физическо натоварване се провежда рутинно в специализираните кабинети по Алергология. Тестът с метахолин е много полезен, но се провежда едва след като са изчерпани всички други възможности за диагностициране и лекарят се затруднява в поставянето на диагноза (провежда се само в Катедрата по алергология към Медицинска академия-София).

След като бъде поставена диагноза бронхиална астма, следва да се уточни какъв е типът на астмата. Дали става дума за атопична или за неатопична форма. За целта се прави задължително и изследване за алергия чрез:

– кожно-алергичните проби, при които се провокира алергична реакция върху кожата чрез въвеждане на минимално количество от подозирания алерген;
– кръвните тестове, при които се изследва наличието и титъра на специфични антитела имуноглобулин Е (IgE);
– т.н. провокационен тест, при който директно се поставя пациентът в контакт с подозирания алерген;

При някои деца има изразена сезонност на проявите на бронхиална астма, в съчетание с прояви от горни дихателни пътища, ето защо е важно да се определи подходящо поведение точно за този период, когато се очаква сезонна провокация.

ТЕЖЕСТта И ВИДа ПРОТИЧАНЕ на бронхиалната астма при различните хора е различна. В зависимост от това се подразделя на:

Интермитентна (епизодична) астма – пристъпитеса по-редки от 1 път седмично, а нощните симптоми по-редки от 2 пъти месечно.Функцията на белите дробове, измерена извън пристъпите е нормална.

Персистираща форма се разделя на:

• Лека персистираща астма – пристъпите са по-чести от 1 път седмично, но не са ежедневни. Нощните пристъпи са по-чести от два пъти месечно. Функцията на белите дробове е нормална, но се наблюдава увеличена вариабелност при измерванията 20-30%.
• Средно-тежка персистираща – пристъпите на задух са ежедневни, налагащи често приложение на облекчаващ медикамент (Салбутамол). Нощните пристъпи са по-чести от 1 път седмично. Функцията на белите дробове е нарушена 60-80% от предвидената и с увеличена денонощна вариабелност > 30%.
• При тежката персистираща астма пристъпите са постоянни, нощните симптоми са чести и белодробната функция е значително намалена <60% от предвидената – в извън пристъпния период. Увеличена денонощна вариабелност.

ФАКТОРИ, ПРЕДИЗВИКВАЩИ БРОНХИАЛНА АСТМА:

Наследственост. Открит е ген, който е отговорен за развитието на бронхиална атма. При наличието на такъв ген и благоприятни условия от околната среда бронхиалната астма се развива още в ранна детска възраст.

Вирусните инфекции се отнасят към най-честите причини за пристъпи на астма. Респираторните вируси увреждат дихателния тракт и увеличават неговата проводимост за алергени и токсични вещества, като повишават бронхиалната хиперактивност. Наличието на огнища на хронична инфекци, предимно в носоглътката, повишава степента на чувствителност на организма.

Външни фактори, като физическо натоварване, емоционален стрес, плач, смях, промяна в атмосферните условия, остри миризми на бои, дезодоранти, парфюми и цигарен дим.

Алергии. Най-честите алергени, които предизвикват бронхиална астма и респираторна алергия са:

– домашен прах. Домашната прах е сложна смес, съдържаща влакна памук, целулоза, косми и спори от плесени. Основен компонент на домашната прах се явяват акарите, чиято любима храна на акарите са люспичките човешка кожа, които се събират в матраци, килими, мека мебел, пердета, меки играчки, под килима.

– цигарен дим

– спорите от плесен и мухъл, съдържащи с във въздуха, в климатика и във влажни, тъмни помещения (мазета, гаражи, бани). През зимата спорите на плесен на открито престават да бъдат проблем за децата-астматици. Те започват интензивно да се размножават във въздуха в началото на май и достигат пика си през юли и август. Спорите на плесен присъстват и в много хранителни продукти (синьо сирене, бира, мариновани плодове, айрян, тестени изделия с мая, престоял хляб).

– поленови алергени. Цветният прашец на цъфтящите растения може да стане причина за пристъпи на задух при 30-40% от децата, болни от астма. Пикът на заболеваемостта е през април-май и е свързан с прашеца от бреза, топола, клен, ясен, върба и др. Пристъпите през юни-август се причиняват прашеца от някои треви.

– алергени от домашни любимци. Котешкия алерген (от слюнка, козина и пърхот) е най-мощен от всички алергени. Той продължително време се съхранява в обкръжаващата среда, дори след като котката е махната от дома. Алергените от кучета (от слюнка, козина и пърхот) също са устойчиви. Разпространени причинители на пристъпи на задух са също и конския пърхот, сухата храна за декоративни рибки, а така също и насекомите – особено хлебарки.

– храни, като например яйца, краве мляко, риба, морски дарове, ядки, адитиви в храните (консерванти, оцветители, аромати), мед, пчелен прашец, мъхести плодове, ягоди, цитрусови плодове, шоколад, какао

– лекарствени препарати като антибиотици, особено на пеницилинова основа, сулфаниламиди, витамини, аспирин. При това е възможно контакта с лекарствените вещества да не е чрез директен прием, но и при престой в близост до фармацефтична фабрика, където те се произвеждат.

– замърсяването на околната среда с химични съединения – с частици сяра и азотни окиси, пушеци и индустриални изпарения.

– замърсяването на въздуха в жилищните помещения.

ЛЕЧЕНИЕ:

Различават се два основни подхода в лечението на астма – лечение при пристъп и лечение в извън пристъпния период, т. нар. контролиращо лечение, целящо пациентът да не получава пристъпи, т.е. да се овладее алергичното възпаление, което стои в основата на тази променена бронхиална реактивност. Какво представляват тези методи?

Лечение при пристъп: За овладяване на астматичния пристъп се употребяват бронходилататори – медикаменти, които действат бързо за облекчаване на астматичния пристъп, например Ventolin. За предпочитане е лечението да се води с лекарства, пригодени за инхалаторно приложение. Ако няма ефект от това лечение до края на първия час от началото на пристъпа, трябва да се премине към системен кортикостероид, даван през устата или пък инжекционно.

Контролиращото лечение се провежда дълго време, по схема, определена от лекар-специалист, като се вземат предвид различни фактори – възраст, минали заболявания, честота и тежест на миналите пристъпи. Използват се лекарства във вид предимно на инхалации, също и таблети,както и алергенна имунотерапия (противовъзпалителни медикаменти, като инхалаторни кортикостероиди), които предпазват от появата на симптоми и пристъпи – например Flixotide и Pulmicort

ПРЕВЕНЦИЯ:

Спазването на диета е полезна само ако има връзка с алергията от хранителни продукти, установена чрез специални изследвания.

Съвети при хранене:

• Ограничете солта, тъй като при астма натрият увеличава чувствителността на бронхите към външни фактори и може да повлияе неблагоприятно върху хроничните възпалителни процеси на дихателните пътища.
• Ограничете захарта, при бронхит тя създава благоприятни условия за развитие на патогенни микроби.
• Ограничаване въглехидратите (нишесте и свободни захари) ако имате нарушена поносимост към въглехидрати (вследствие на продължителен прием на системни кортикостероиди, при тежка форма на бронхиална астма, съпроводена от дихателна недостатъчност с натрупване на въглероден диоксид в организма). В процеса на обмяна на въглехидратите се образува повече въглероден диоксид, отколкото при този на белтъчините и мазнините, а излишъкът изостря тежестта на дихателната недостатъчност.
• Пийте много течности

Полезни хранителни продукти при бронхит:

• Протеиновата храна (сирена, обезмаслена извара, различни меса, птици и риба) компенсира загубата на протеини при „влажна“ кашлица.
• Продукти с високо съдържание на калций (млечни) – предотвратяват развитието на възпалителни процеси.
• Хранителни добавки с големи концентрации на Омега-3 и Омега-6 мастни киселини (черен дроб на треска, рибено масло).
• Храни с наличие на магнезий в състава (пшенични трици, покълнали зърна, слънчогледово семе, леща, тиквено семе, орехи, соя, грах, боб, сусам, банани, елда, маслини, домати, пълнозърнест или ръжен хляб, морски костур, камбала, сардини, херинга, скумрия) – допринасят за подобряването на общото здравословно състояние и за премахването на симптомите на бронхиална астма.
• Продукти, богати на мед, селен и манган
• Продукти, богати на витамин С (портокали, грейпфрут, лимони, пъпеш, гуава, малини) – повишават имунитета на организма и предотвратяват нарушаване на бронхиалната реактивност.
• Билкови отвари (липа, бъз, мента, градински чай, анасон, чай с малиново сладко, чай от джинджифил) или горещо мляко с щипка сода и преварен мед (ако медът не е кипнал, предизвиква силна кашлица).
• Прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове (от цвекло, моркови, ябълки, зеле) – увеличават процеса на диуреза и сполучливо пречистват организма.
• Растителни продукти със съдържание на витамини А и Е (моркови, спанак, тиква, папая, броколи, авокадо, кайсии, маруля, аспержи, зелен грах, боб, праскови) – действат като катализатори на обменните процеси при бронхит.

Климатотерапия. Високопланинското климатолечение може да даде благоприятно отражение при децта. В България има места, в които част от астматично болните се чувстват значително по-добре, като Трявна и Сандански, където има изградени и санаториални лечебни заведения.

Дихателни упражнения: Днес нито един дихателен метод клинично не е доказан като полезен. Затова на болните от астма се препоръчва да се разхождат на чист, но не и на студен въздух.

РЕЦЕПТА за отвара при бронхиално-астматични пристъпи: 1 ч.л. копър, 1 ч.л. мащерка, 1 ч.л. босилек, 1 ч.л. подбел и 1 ч.л. а делянка се слагат в 300мл вода. След като водата заври се прибавят билките. Варят се до 3 минути. Киснат 15-20 минути и се прецеждат. Отварата се пие три пъти дневно преди хранене по 30мл.

 

В статията е използвано част от интервюто с Д-р Румяна Рачева (Тя е главен асистент в Катедра по алергология към Медицинска академия-София и работи като педиатър-алерголог в Детски кабинет в Клиниката по алергология и астма към УМБАЛ „Александровска“) за http://www.puls.bg