„Детството е онзи приказен сън – уж познат, уж изживян, а безкрайно загадъчен и по своему различен. Творчеството в света на детето се явява като порив, роден от стремежа да възприеме и опознае света не такъв какъвто е, а такъв какъвто иска да бъде – чудноват, опък, приказен и пламтящ от ярки багри. От най-ранна възраст детето е творец в собствените си игри. В началото на всяко творчество, независимо от възрастта, стои въображението. Важно значение за въображението на детето има социалната среда, която оказва силно въздействие върху него именно в детска възраст. Различно е въображението например на детето, живеещо в града или на селото. С израстването на детето съзрява и неговото въображение. Върху творческата дейност оказват огромно внимание не само интелекта, мисленето, но и интуицията, емоциите, темперамента, както и чувствата. Ако разбираме творчеството в неговия истински смисъл, като съзидание на нещо ново, ще стигнем до извода, че творчеството е област, достъпна за всички, че то е нормален и постоянен спътник на детското развитие.“ – Величка Минкова
Да бъде бъркотия
Творческият дух трябва да бъде свободен, за да се съсредоточи върху творческия процес, а не да се разсейва от нуждата да поддържа в ред работното си място. Способностите за фини моторни движения са все още слабо развити у децата. 
Присъщи за всеки творчески опит са пръскането с боя, разпиления пластелин, накапването с лепило. Така че примирете се с хаоса. Това не означава, че чистата къща и детето творец са взаимно изключващи се. Вземете необходимите мерки преди то да започне да твори, така ще запазите както дома си, така и дрехите на мъник, без това да попречи на съзидателния процес. Когато времето го позволява, излизайте навън – поставете масичка в задния двор, на терасата. Покрийте пода и другите застрашени повръхности с вестник или мушама. Накарайте художника да си навие ръкавите, ако е топло може дори да се освободите от ненужните дрехи, използвайте престилка или „творчески костюм“-някоя стара тениска например.
Сега също е подходящ момент да започнете да го учите, че почистването е неделима част от съзидателния процес. Въоръжете детето с парцал и го помолете да ви помогне, след като приключи. Приберете заедно и творческите материали.
Нека свободата да царува.
Имайте предвид, че творчеството изисква завземането на нови територии, което означава нарушаване на старите правила. Няма неправилен начин за рисуване на картина, за оформяне на пластелин, за построяване на къщичка от кубчета. Ако висите на главата на малчугана и му давате непрекъснато съвети и наставления, може да задушите творческия му импулс. Но няма нищо лошо от време на време да питате как върви работата или да правите хвалебствен коментар. Но давайте предложения само когато поискат помощта ви. Детето може да ги послуша единствено, за да ви достави удоволствие, но не е изключено по-късно да почувства, че резулатът не е вече негово творение. Разбира се, не отказвайте помощта, когато я поискат, само защото смятате, че трябва да се справи само. И никога не настоявайте да продължи да прави нещо, което не му доставя удоволствие.
Не се превръщайте в критик.
Процесът и продуктът трябва да носят удоволствие само на детето, не на вас или на който и да било друг. 
Например кгато съчетае розова блуза с червена пола не казвайте „Тези цветове не си подхождат.“ В крайна сметка творчеството се състои именно в това – да правиш нещата по-различно. И не се тревожете за развитието на добрия му вкус – той ще си дойде постепенно с времето и с добрия пример от ваша страна, а не чрез налагане на собствените ви преценки.
Ако детето не е доволно от някое от творенията си, по-добре покажете уважението си към преценката му, отколкото да възкликнете „О, грешиш, миличко, прекрасно е!“ Обърнете внимание на някои моменти, които смятате, че са наистина добри („Тук си наравил няколко хубави кръгчета“), дайте предложения за подобряване на качеството („Ако разтъркаш пластилина между пръстите си, ето така, ще можеш да довършиш краката на кончето“). И го насърчете да опита отново, но не настоявайте.
Вижте през драсканиците.
Открийте нещо, което да похвалите във всяко от творенията на вашето дете. Дори рисунката да представлява всъщност безредни драсканици, похвалете употребата на цветове. Дори концертът с играчката-китара да прилича по-скоро на какафония, откокото на симфония, похвалете живия ритъм. Но не прекалявайте с комплиментите; така детето може да се усъмни в искреността ви или да престане да се старае.
Превърнете се в сериозен колекционер.
Помогнете му да се почувства оценено като окачите рисунките му или колажи из цялата къща – на хладилника, на вратата, на огледалото. Направете си папка с любими творения; така то ще има възможност да им се радва като ги разлиства, или ги показва на гостите. Направете видео или аудиозапис на неговите музикални творения, или организирайте представление в хола, като не забравяте да бъдете внимателна и ценяща публика. Но никога не го задължавайте да прави представления за вас или за някой друг.
Разказвайте приказки
Превърнете разказването на истории в семейна традиция. Вместо да разчитате на книжките, опитайте да измислите вие някоя. Детето може би ще бъде особено доволно, ако те включват едни и същи герои или ако всяка история започва от там, откъдето е свършила предишната. Постепенно детето ще свикне с този процес и само ще започне да участва в него. Насърчавайте го, като го питате „Какво според теб ще стане след това?“ или „Как бихме могли да спасим Зайо?“ или предложете две възможности и го оставете да избере една от тях, или оставете приказката без край и го помолете да я довърши.
Подложете на пародия старите стандарти.
Забавно е да пееш известни песни, но не по-малко забавно е от време на време да ги променяш. Заедно с детето създавайте глупави текстчета към някои от особено любимите му песнички.
Давайте личен пример.
Не е нужно да сте умел художник или да умеете да композирате сонати, 
при положение, че можете да изтананикате „Мила моя мамо“. Но потърсете творчески импулс, който ви е по възможностите – дa подредите цветя и листа във вазата, да изработите сами украсата за партито. По този начин със сигурност ще направите впечатление на малчугана.
Давайте възможност на двегодишните да се срещат с изкуството.
Честите срещи с изкуството ще стимулират не само способностите на детето да оценява, а и да се усъвършенства. Ходете в музеи и галерии, старайте се посещенията да не бъдат продължителни и винаги бъдете готови да ги прекратите при първите признаци на отегчение или загуба на търпение. Отделяйте време за четене на красиви илюстрирани книжки. Посещавайте детски концерти. У дома слушайте разнообразна музика (джаз, рок, народна музика, класика), а не само обичайните детски песнички.
Насочвайте вниманието му към красотата около вас.
Творческото вдъхновение може да се крие в красивия есенен пейзаж, в купата с плодове на масата, в сянката на дантелените пердета… Но не прекалявайте – прекалено силният натиск да бъде оценена красотата около вас може да отврати детето.
Въображението.
Кое превръща дръжката на метлата в галопиращ жребец? Или купчината клонки, камъчета и трева във вкусна супа? Въображението – плодотворната сила вътре в нас, която позволява малкото дете да бъде изобретателно като инженер, находчиво като учен, да вижда в съзнанието си бъдещите си творения като архитект, да бъде оригинално като дизайнер, с богатата фантазия на поет, грижливо като родител. Но защо да подхранваме въображението на малкото дете?
За да сложим край на скуката. Дете, което се научи от малко да използва своето въображение, рядко стига до там да не знае какво да прави. С минимум декори то създава сценарий след сценарий за своите игри „на ужким“. Моряшката шапка е в състояние да превърне спалнята в открито море, а мечетата в матроси.
За да развива речевите способности. Още преди речта им да е станала разбираема, малките деца започват да я използват в игрите „на ужким“. Много от тях „говорят“ на куклите си дълго преди да проговорят пред родителите и връстниците си.
За натрупване на социален опит. При взаимодействието си с плюшките, куклите и другите играчки, децата трупат опит, който ще им послужи при взаимодействието им с връстниците.
За да се учат да разрешават проблеми. По време на играта „на ужким“ умът им е изправен постоянно пред предизвикателството да реши какво следва по-нататък. Това ги принуждава да мислят в движение и така се научават да разрешават по-успешно своите проблеми.
За да изгради у тях вкус към света на възрастните. Играта на базата на въображението дава възможност на детето да опита почти всякакви роли, да изследва всякакви полета на изява (от родител до летец, от пощальон до филмова звезда).
Евентуално да намали тенденцията към насилие. Изследванията показват, че децата, които сеотдават на играта „на ужким“ обикновено не обичат насилието, макар все още да не е ясно дали причината е, че гледат по-малко телевизия или влияят други фактори.
За справяне със страхове и проблеми. Децата могат да проиграват своите тревоги във въображаемите си игри, например страхуващото се от кучета дете може да си играе с плюшено кученце.
Въображението е естествено свойство на малчуганите на тази възраст, но малко помощ от страна на родителите може да подпомогне неговото развитие. За да мотивирате своето дете да използва въображението си:
Ценете постиженията на въображението наравно с постиженията на интелекта. Когато детето ви организира пищен рожден ден на своя жираф, покажете същия ентусиазъм, както и когато научи няколко букви от азбуката.
Стойте встрани … през повечето време. Ако висите на главата му, докато играе, може да попречите на неговото въображение. Същия ефект би могло да окаже и честото прекъсване на играта и задаване на въпроси, свързани с нея или даване на предложения. Но ако от време на време помолите за един „чай“, ако се престорите на болни и потърсите съвета на вашия добър „доктор“, ако се оставите да ви направят прическа във „фризьорския салон“ или просто участвате във всяка игра, когато ви поканят, ще създадете огромно чувство на задоволство у вашето дете.
Нека въображението на детето да води играта. Не се поддавайте на изкушението да предлагате своите идеи. Много е важно детето да развива игрите си посредством своите идеи, дори да не са така изтънчени като вашите. Родителската намеса не само ще му попречи да мисли самостоятелно, но може да го изнерви, ако промени хода на играта. Не се колебайте да предложите своето въображение, ако ви се стори, че то би било прието, но винаги оставяйте детето да определи посоката.
Осигурете декорите. Макар въображението да идва отвътре, то може да се стимулира отвън. Старайте се да избирате за детето такива играчки, които да стимулират различните негови таланти – както физически, така и интелектуални.
Внимавайте! Дете, което живее в свой измислен свят и преживява непрекъснато една и съща фантазия, може би се нуждае от помощ. Консултирайте се с неговия лекар.
Из книгата на А. Айзенберг, Х. Е. Мъркоф и С. Е. Хатауей
“What to expect the toddler years”
