„В очакване на Коледа, водени от стремежа винаги да предоставяме най-актуалната информация, се свързахме с най-коментирания, чакан и желан гост в предстоящите празнични дни. Предлагаме на читателите пълния текст на едно интервю, дадено за Сitybuild. Той пристигна преди броени минути с препоръчан гълъб директно от Финладния. Както сигурно вече се досещате, негов подател е самият Дядо Коледа.“-Марина Аврамова.
– Дядо Коледа, готов ли си вече с подаръците? Ще има ли приятни изненади и тази година?
(Дядо Коледа сяда, обляга се на люлеещия стол-легенда, поглежда си часовника със специален режим на работа – спрял е на полунощ, а вън е ден, чете въпросите ми. Усмихнат е, но трудно се забелязва от брадата, очите му го издават. Защото това е неговото време, той е на средна дядоколедовска възраст – зрял Дядо Коледа, всъщност млад, зарaди духа, който не старее нивга!)
– Подаръците… по-скоро ПОДАРЪКЪТ! Готов е, по-точно готови са сърцата, очите, душите да го „видят“ и отново да го почувстват. Едно малко бебе, което ще наричаме Спасителя – ето на това му се казва „ПОДАРЪК“. За всички християни, човеци! Аааа, точно заради този „подарък“ се раздават и другите дарове и затуй се дават първо на деца, защото дете е божият дар край Витлеем. И него влъхвите първо са дарили. ИЗНЕНАДАТА, за себе си я искам – да видя очи, които вярват в мен, защото вярват в Рождеството. Затова раздавам подаръци точно на Коледа!
– С какво се занимаваш, когато не е Коледа?
– Заблуждавате се, че Дядо Коледа страда, защото няма как да е Коледа винаги?! Това не е така! Добре, че Земята е голяма и кръгла, та има много традиции, календари, слънцестоенета, за да си обикалям непрекъснато. Когато при вас е лято, пристигам на другия й край, хора милиони, вяра – свещена. Земята ме спасява! В останалото време живея в Рая. Само така мога да нарека божието кътче, което обитавам! Ако не знаете, Корвантунтури е планина във Финландия, но аз не съм суоме, аз нямам народност, говоря най-лесния език – детския. Но важното е, че миналото ми е изключително, а за настоящето си струва да живееш. Та, погледнато отвисоко, моята планина прилича на протегната човешка длан. За цветовете, сиянията сте чували много, не е цветът бял само, много са и са за всички! За мен най-много. Защото съм Дядо Коледа, Санта Клаус, Ноел, Синта Клаас, Дед Мороз, Василий, Николай, красота, зад която стоят деца. Красота! Нали казваме „Божествена красота“ – ей от тази е!
Имаме по моя край вълшебни хорица! Те отглеждат елени, много, ама много! Оттам си избирам Рудолф! Разбира се, всички са вълшебни, а нослетата им светят. Обичам ги!
– Много малки и големи мечтаят да работят подобно на теб само няколко дни в годината. Би ли им дал съвет как се става Дядо Коледа, или постът е само един и е запазен за теб?
– Мечтаенето е нещото, което никой никога не може да ти отнеме! А ако мечтаеш да станеш Дядо Коледа, това значи, че мечтаеш да станеш символ. Символ на щедростта, на надеждата, на вярата, на щастливите деца, дали пък, ако се грижите за всичко това, дали вече не сте се превърнали в мен, замислете се, де! Дали не може да бъдете всеки ден такива. Лесно да кажеш: „Бъдете добри!“, „Ще бъда добър!“ Няма как човек да е такъв винаги, но си струва да опитате! Не спирайте да мечтаете! И изпълнявайте, защото това е заповед!
Работа при мен, ха-ха-ха /“хо-хо-хо“/, няколко дни казвате, а елените кой ще обгрижва, работилницата е затрупана от една година, пощата също! А децата, които идват по Коледа, кой ще настани, весели, обичани!? Работи се цяла година, за да ги има тези няколко дни! А и аз съм си капризен, постоянно искам да знам всичко. Малко е криминално, но ще ви кажа тайната! Знаете ли какво означава думата „корвантунтури“? Означава голямо ухо, разбрахте ли защо чувам за всички детски бели, та ако е прекалено далеч, и там някое дете не слушка, или, не дай Боже, страда, кой друг освен моите помагачи, понякога воини, политат! Мразя сълзи, а детски… няма коментар! Разрешавам само да се поплаква от ударено носле, ръчичка, обелен лакът, такива неща! А когато и лекарства не помагат, духът и молитвите ми се грижат здраве да има! Никакви сополи, никакви вируси!
– Как успяваш да обиколиш целия свят за една нощ?
– Много държа да сме откровени с децата, затова ще ви кажа! Та, всяка година в един ден от четири места на света потеглят четири огромни шейни от Русия, Аляска, Финландия, Южна Америка, може и повече да са станали напоследък!
Запомнете, деца: няма как един Дядо Коледа да обиколи цялата Земя, да посети всички, защото ЕДИН може да бъде само ГОСПОД-БОГ! А това, че има хора до вас, по-пораснали, които се преобличат като мен, та нима това не е прекрасно!? Радвам се за това! И когато казвате: „Ааа, това не е ли чичо ми Любчо от втория етаж?“, потвърждавате своята вяра, защото тя е единствена, неподменима, в себе си, в мен, в мама, в тате! Големите и умни люде са измислили начини да не страдат децата, излезли са от легендите и законите на природата, защото това, което се е случило в тихата и свята нощ, е неземно! Без него как ли бихме изглеждали, как щяхме да си прощаваме, да обичаме, да се смеем! Всеки ден си казваме: „Божеееее…“ еди-какво си, нали. Затова си запишете, деца: най-лесното нещо на света е да не вярваш, а да вярваш е красиво и изисква да полагаш много грижи за вярата си чрез хората, заради които живееш!
– Да те попитам как изглежда домът ти?
– Домът ми се състои от две спални – коледна и обикновена. Имам си вита стълба за втория етаж. Там джуджетата спят и няма как да излязат, без да знам. Аз съм под тях, ха-ха-ха. Досещате се, че всичко е от масивно красиво и приказно ухаещо дърво. В коледната спалня имам легло модел „витлеемска звезда“, представлява звезда, на която се спи „неочаквано“ хубаво. Подът е финландско дюшаме, плъзгаща врата води към малкия ми фризьорски салон „Санта Клаус Стайл“, все пак такова чудо на главата и лицето ми не се поддържа лесно, но се къпя (и себе си, и него) с обогатена естествена вода от езерата. Знам, че сте чували и сте се черпили с нея, от нея правят „огнена финландска вода“. Имам канализация и ПВЦ тръби. Разполагам още с две, три тайни помещения, за които, ако кажа нещо, няма да са такива повече. Имам вестибюл, портманто, но нищо „пълзящо“, ха-ха-ха! Много се радвам, че нямам съседи. Силно хъркам, но за щастие джуджетата толкова работят, че спят като къпани джуджета! Ааа, излъгах, финландската мечка ми е съседка, нейният „апартамент“ е цялата планина. Къщата й е с един вход и с един изход.
– Снежанка внучка или дъщеря ли ти е? А джуджетата роднини ли са ти? Те на заплата или за удоволствие работят при теб?
– За Снежанка и джуджетата нека да направя още едно важно изявление. Я, чаят свърши, а вие пак си записвайте: Снежанка няма нищо общо с мен. До Дядо Коледа дама няма в таз важна дейност! Това е поради смесицата от различни зимни епоси и приказки, извинете, но Снежанка е плод на въображението. Аз съм реален като Рождеството. Ако искате, ще ви разкажа истината! Хората се стремят да е по-тържествено и красиво, затова „са ми лепнали Снежанка на главата“. Нищо лично, но руският зимен епос е мама и папа на девойката, нейните джуджета нямат абсолютно нищо общо с Рождеството. Моите джуджета са ДЕЦА! Повтарям – де-ца!
За ЗАПЛАЩАНЕТО, естествено, дори и в криза, приятели, е въпрос на чест и възпитание да платиш за свършен труд! Има пари, всичко с тях се купува, ама като купиш и подариш, виждаш едни очи, пълни с „безобразно“ щастие, ей това с пари няма как да предизвикаш! Да кажем, че плащам „добри“ пари, тогава си идва и удоволствието.
– Не се ли чувстваш използван понякога? Много деца не слушат цяла година и като наближат празниците, започват да държат едно измислено примерно поведение, постоянно искат нещо от теб, дърпат ти брадата, досаждат ти с хиляди въпроси… Не те ли дразни това?
– Използван, „използвай, без да питаш“ – казва добрият самарянин. Няма човешки същества, които да слушат постоянно. Винаги казвам на децата: „Чувайте какво ви казват, но не и послушание!“ Те си имат нужда от своите тайни и каузи! Децата не са войници. В баланса е красивото на думичката „родител“. Слушайте сърцето си и родителите си.
– Как децата да те различат от актьорите, които се преструват на теб? Има ли нещо като парола например, което да им гарантира, че това си ти, а не някой самозванец. Те се интересуват също наистина ли виждаш всичко, което правят, и защо се смееш така престорено?
– Смехът, ама и аз се ядосвам! Смейте си се както всеки ден! „Хо-хо-хо“, дръжте се естествено, бре, „колеги“! За мен е приятно да имам имитатори – професионалисти, дано само осъзнават каква е отговорността, подготовката, знанието, религията… Ако са верни, приемете ги деца с усмивка, те са носители на това, което наричаме празник и Рождество. Парола има! Да го хванат за ръка и да му кажат на ухото: „Днес казах на мама и тати петдесет пъти, че ги обичам!“ Отговорът е: „Значи наистина е така!“
– В какво вярваш, Дядо Коледа?
– Във вас!
– Какво точно е Коледа и можем ли да направим така, че всеки ден от годината да е Коледа?
– Коледа като празник е пределно ясен! Като дума е сложна – календар, празник, начало на слънцестоене зимно, славянски бог! Има и български корен, но не знам дали това е толкова съществено. А най ми харесва това, че „коледо“ е танц! Имате си въображение, измислете си го! И да е красив като Рождеството! Нека всеки ден да е като Коледа, но всъщност да е единствен!
– Би ли пожелал нещо на читателите?
– Да четат и знаят. Да продължат! Красиво е, когато подарявам книги. Желая им да не „обезвъздушават“ като парно децата си, като им казват, че аз не съществувам или, че са вече големи! Няма възраст за вярата и истината! Инак тежко ни! И най-вече много любов, че без нея няма да можете да ме виждате!
