В края на годината, в очакване на големия сняг тази зима, госпожата в детската градина е раздала на всички малчугани листчета с написано на ръка стихчето за Снежния човек. Не за да го учат децата наизуст, а просто ей така, да си го занесат в къщи 😉 Прочетох стихчето на глас […]
История в картинки
44 публикации
Само ако знаех какво наистина значи да си лишен от сън, преди да имам деца… Само ако знаех какво огромно количество телесни течности ще трябва да почистя, докато децата ми са малки… Само ако знаех как думите: „Мамо, мамо, мамооо!“, ще стържат по нервите ми и ще ги чувам всеки […]
Обичам тебе свята майко, това ти казва твойта дъщеря, която през живота преминава след теб с детенце свое на ръка. За всички мигове изминали не зная как да ти благодаря. Но съдейки по себе си и нея безкрайна ще е твойта доброта! Милувка , нежност даваш още, отворена за нас […]
В едно тъмно килерче, в едно плетено панерче живееха две кълбенца с пухени конченца. Първото беше бяло, бяло, сякаш в снежинки спало. Второто пък – червено, червено, сякаш в зора топено. Бяха останали двете мъничета от чифт коледни терличета – плетени, топли, червени, избродирани с бели елени… Ала Коледа отдавна […]
Мили Мамо и Татко, Не ме разглезвайте! Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам... Не се страхувайте да сте строги с мен! Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото... Не ме насилвайте! Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате...
Мое малко момиче, моя малка жена, мое диво кокиче, победило снега, продължение мое, смисъл мой и мечта, смях на устните твои - полет в мойта душа...
Не знае никой преди колко века разбудила е тя човешкото в човека, но струва ми се, в нощ студена от майчина целувка е родена. Усмивката – тя води двама млади към върхове и звездопади. Усмивката – със свойта нишка лека човека тя привързва, човека тя привързва към човека.
Мили приятели, с огромно удоволствие искам да ви поканя да посетите Маймунчената работилничка, която вече е факт и тържествено отваря врати в навечерието на един от най-вълшебните празници – Коледа. Това, надявам се, ще бъде място, където творчество и въобръжение ще вървят ръка за ръка, за да дават живот на нашите единствени по рода си продукти
Понякога от страх умирам, изпълнена съм с толкова любов, в очите детски смях съзирам, за миг не дишам, попивам светлина
... към екипа, който ми води секциото в АГ-Варна: д-р Мария Ангелова, д-р Георги Козовски, д-р Антонина Аврамова - Благодаря ви от сърце за изключителния професионализъм, за милото и топло отношение, за искрената ви загриженост и ангажираност! Щастлива съм, че ви се доверих!
Днес мама и тати ходиха при д-р Марио Давидков, за да видят как се развива сестричката ми. След изключително подробен преглед, той каза, че всичко е наред. Докторът беше много мил и внимателен и успя да разсее страховете на мама. И въпреки че сестричката ми се мъчеше с ръце и крака да се скрие от любопитните погледи, д-р Давидков успя да улови тези прекрасни кадри:
1. Ако е в моите ръце, то е мое. 2. Ако мога да ти го взема, то е мое. 3. Ако допреди малко съм го имал, то е мое. 4. Ако го харесвам, то е мое. 5. Ако изглежда като мое, значи е мое. 6. Ако си мисля, че е мое, значи е мое. 7. Ако строя нещо, то всички части са мои. 8. Ако то е мое, то никога не може да стане твое.
ТИ беше на 1 година... ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше... Отблагодари й се, като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи... ТИ беше на 2 години... ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено... Отблагодари й се, като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше...